Конструктивизмът (от лат.: constructio – построяване) е течение в модерното изкуство, възникнало около 1915 г. в Русия. Самият термин е въведен 1920 г. от Наум Габо и Антоан Певзнер. Конструктивизмът продължава съществуването си до 1934 г. като преди това е официално забранен от сталинския режим. В идеологическата му основа е утопичната идея, че чрез преобразуването на средата може да се преобразува и самия човек към по-добро. Повлиян е от идеите на болшевишката революция и в силна степен се поставя в услуга на държавата и икономиката на новосъздадения Съветски съюз.
Конструктивизмът се проявява в пластичните изкуства, дизайна и архитектурата, за която се приема, че има водеща роля в синтеза на всички изкуства. Изключително развива типографията, изкуството на плаката и фотомонтажа. За изходна точка възприема геометричната абстракция и супрематизма на Малевич. Конструктивистката концепция е развита в учредения през 1920 г. от руските авангардисти Институт за художествена култура (ИНХУК) и школата ВХУТЕМАС – Висши художествено-технически работилници в Москва. След закриването им с държавен указ през 1930 г. идеите на конструктивизма са доразвити от школата Баухаус в Германия.
Конструктивистите търсят максималната икономичност по отношение на материалите, обема, формата и конструкцията на обектите които създават. Независимо дали става въпрос за архитектурни проекти, интериор, промишлен или графичен дизайн, частите на онова, което се създава трябва да бъдат в строго единство, без излишни или случайни елементи. Всяка част и детайл е нужно да бъде внимателно обмислен в контекста на цялото, без емоции и спонтанност.
Конструктивизмът се развива в две направления. Интересите на първото са свързани с урбанистиката, архитектурата и промишленото проектиране. В тази посока работят Владимир Татлин, Ел Лисицки и Александър Родченко. Те имат идея да естетизират производството и влизат в сътрудничество с промишлеността.
Второто направление работи за утвърждаване на „чистия конструктивизъм“, като абстрактна форма на изкуството. Ангажираните с тази идея са Наум Габо, Антоан Певзнер, Василий Кандински и Казимир Малевич.
Сходни с идеите на руските конструктувисти са тези на художниците, архитектите и дизайнерите около холандското списание „Де Стийл“. Списанието започва да излиза през 1917 г. с цел да популяризира естетиката на абстрактното изкуство. Силно влияние върху кръга около него оказват идеите на американския архитект Фрак Лойд Райт, чиято пътуваща изложба с проекти е показана в Европа още през 1910 г.
Движението търси приложение на принципите на живописния неопластицизъм на Пит Мондриан в архитектурата и дизайна. На базата на правоъгълни равнини, хоризонтални и вертикални линии, и ограничена палитра в рамките на червения, жълтия и синия цвят е създаден подход, който от живописта се прехвърля в архитектурата и дизайна. Прилагат се единни правила към външния облик и интериорния дизайн на сградите, което утопично препраща към търсенето на хармония между общото и индивидуалното в живота.
Основните представители на „Де Стийл“ освен Мондриан са Тео ван Дусбург, Барт ван дер Лек, Вилмош Хусар, Жорж Вантонгерло, Герит Ритвелд и др.
Източници:
Ларченко, Д., А. Келле-Пелле, Интериор. СофтПрес, С., 2009 г.
Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.
Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.
Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.
Троев, П. Руският модернизъм. Енциклопедичен речник. Труд, С., 2000 г.
http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10955§ion_id=T019195
© Добрин Атанасов, 2014