автор: Добрин Атанасов

 

Баухаус е висша школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти. Основана е през 1919 г. във Ваймер, Германия когато се установява и правителството на Ваймерската република. От създаването си до нейното закриване през 1933 г. школата е обвързана с политическата ситуация. Баухаус остава в историята като най-прогресивното учебно заведение на своето време, чиито открития реално променят визуалния облик на света. За четиринайсетте годините на съществуването си тя се утвърждава като безспорния символ на модернизма.

Баухаус се създава на базата на обединяването на Ваймерското училище за изкуства и занаяти със Саксонското художествено училище. Директорът на последното – Анри ван де Велде, който заради белгийския си произход е помолен да освободи поста, препоръчва ръководството да бъде поето от архитекта Валтер Гропиус. Концепцията на Гропиус е за интердисциплинарно обучение и тотален подход който обединява всички пластични изкуства в полето на архитектурата. Тази водеща идея е отразена в публикувания манифест на Баухаус. Там е записано, че „крайната цел на всяка художествена дейност е сградата“.

Контекстът в който школата е създадена кореспондира с нуждата от реорганизация на строителството и художествените занаяти съобразно модерното индустриално производство. Баухаус реално извършва прехода от занаята към дизайна. В заложения курс на подготовка се търси размиване на границата между занаятчията и художника. В обучението са засегнати дисциплини свързани с  металообработване, скулптура, грънчарство, тъкачество, дърводелство, живопис, теория на цвета, аналитично рисуване, стъклопис, типография и печат, сценография, театър и др.

По това време в Германия влиянието на английското движение „Изкуства и занаяти“ е все още осезателно. Лансираната от него идея за качествени ръчно изработени занаятчийски произведения е първоначално възприетото направление на Баухаус. Впоследствие тази линия се ревизира в противоположната посока, към търсене на функционалност и внедряване в индустриалното производство. Само така би могла да се постигне масова достъпност на качествени функционални изделия – цел, пряко повлияна от левите идеи, които част от преподавателите споделят.

Постиженията на Баухаус са във всички сфери на дизайна, но независимо дали става въпрос за промишлен, интериорен или графичен дизайн, общите принципи за баланс между цвят текстура и пространство остават водещи. Характерна за стила на школата е опростената функционалност. Подобно на редица модерни течения със сходни идеи (кубизъм, футуризъм, конструктивизъм, „Де Стийл“…) в Баухаус е възприета утопичната машинизирана естетика. В същността ѝ е идеята за създаване на универсален „модерен стил“, базиран на абстракцията. Чрез изчистена геометричност се търси обща приложимост, която надхвърля националните култури. Най-силното отражение на тези тенденция може да се открие в модерната архитектура. Проявленията ѝ стават известни под името Интернационален стил, чиито характерни особености свързваме с призматични обеми, остъклени фасади, метални конструкции и отказ от всякаква декорация на сградите.

Ръководството на Баухаус е изключително отворено към революционните идеи и постоянно оптимизира училищната програма в сферата на дизайна. Това води до създаване на множество продукти които бързо влизат в производство и стават популярни. Иновативността е във всичко – от тръбната мебел, през настолните лампи със собствен ключ до изчистените типографски решения. В Баухаус е създадена и съвършено нова концепция за архитектурата и дизайна на модерното жилище. Тоталният функционалистки подход е заложен както в проектирането на сградата, така в мебелировката и всичко необходимо.

През 1924 г. вследствие на политически натиск финансирането на школата е ограничено, което налага преместването ѝ в Десау. Там училището е настанено в емблематичен за стила „Баухаус“ комплекс от сгради, проектиран от Валтер Гропиус. Тогава то получава официален статут на „Училище по дизайн“, което приравнява издаваните дипломи на университетските.

За периода в който школата функционира през нея преминават като преподаватели едни от най-влиятелните фигури на европейския модернизъм. Сред тях са Паул Клее, Василий Кандински, Ласло Мохоли-Наги, Линоел Файнингер, Наум Габо, Пийт Мондиан, Оскар Шлемер, Йоханес Итен, Джоузеф Албърс, Тео ван Дусбург и др.

През 1928 г. Гропиус напуска училището за да се отдаде на заниманията си с архитектура. На негово място идва Ханс Майер, който две години по-късно е принуден да се оттегли заради марксистките си убеждения. Тогава, през 1930 директор става архитектът Лудвиг Мис ван дер Рое. Той остава на поста до закриването на школата от нацистите през 1933 г. През последната година от съществуването си Баухаус се мести в Берлин, където се опитва да оцелее като частно училище.

 

Източници:

Апигнанеси, Р., К. Гарат. Представяме ви постмодернизъм. Апострофи, С., 2002, ISBN 954-91002-3-5

Бел, Дж. Огледалото на света. Рива, С., 2009, ISBN 978-954-320-230-0

Джансън Х.У. История на изкуството, том 4. С., 2014, ISBN 978-954-9414-12-4

Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001, ISBN 954-01-0934-5

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. Книгомания, С., 2013, ISBN 978-954-8432-51-1

Чулова-Маркова, Д., К. Марков. Дизайнът на 20 век. Стилове, представители, проблеми. Авангард Прима, С., 2013, ISBN 978-619-160-103-5

Arnason H., M. Prather. History of Modern Art. NY, 1998, ISBN 0-8109-3439-6

Droste, M. Bauhaus. Taschen, Koln, 2015, ISBN 978-3-8365-6014-6

http://www.capital.bg/light/istorii/2009/09/09/781698_legendata_bauhaus/

 

 

©  Добрин Атанасов, 2017