(от лат. supremus – най-висш) Направление в абстрактното изкуство. Автор на термина е Казимир Малевич, който издава книгата „От кубизма и футуризма към супрематизма. Новият живописен реализъм“ (1916 г.). Според заложената в нея концепция, супрематизмът търси най-висшето изкуство, изчистено от „всичко нехудожествено“; изкуство което надхвърля „заробващите граници“ на реалността. Малевич защитава идеята за чистото изкуство, освободено от всичко предметно, фигуративно, съдържателно. Този начин на търсене на чистота се свежда до крайни позиции – чистата плоскост, кръга, кръста – „крайно икономични фигури, които ще създадат лексиката на новия пластичен език, който ще промени света“. Тук личи утопичността на тези възгледи, близки до идеите на конструктивистите, които смятат, че чрез преобразуването на средата ще се преобразува и самия човек към по-добро.
Малевич създава картини изградени от комбинации на квадрати, кръстове, кръгове, правоъгълници, по-рядко с триъгълници, трапеци, елипси. Той нарича някои от композициите „супреми“. Създава също супрематични пространствени форми – „архитектони“.
Емблематичната творба на супрематизма е Черен квадрат на бял фон (1913). С тази работа Малевич достига до своеобразния абсолют, най-крайната, чистата форма. Тази работа е „икона“ на абстрактното изкуство. Означава сливане на формата със самата предметност – творбата не препраща към нищо, освен към самата себе си. Живописта е стигнала до своята крайност. Картината има четири варианта. Показана е за първи път през 1915 г. в „0.10: Последната футуристка изложба“, като е поставена в ъгъла срещу входа на залата. Това е мястото на което се поставят иконите в руските къщи.
Дриги творци, свързани със супрематизма са: Иван Клюн, Любов Попова, Олга Розанова, Надежда Удалцова, Александра Екстер, Николай Суетин и др.