(от англ. performance – изпълнение, представяне, проява) Терминът възниква в началото на 60-те години на ХХ век в Съединените щати и най-общо обозначава „живите“ изпълнения на художниците. Пърформансът е интердисциплинарна форма на артистичен изказ, която би могла да обедини в себе си изразните средства на всички изкуства във всякакви комбинации. Няма ограничения относно времетраене и места за реализация. Единствената константа е живото присъствие на артиста, в чиято основа са поставени изразните възможности на тялото и поведението в естествени или преднамерени ситуации. Най-простото определение, което можем да дадем е: представяне на идея чрез публично изпълнение на живо. Корените на пърформанса могат да се открият още във футуризма, а проявления има в редица авангардни течения от първата половина на ХХ век, като конструктивизъм, сюрреализъм, Дада, Баухаус. Като равностойно изразно средство обаче, пърформансът е възприет чак през 70-те години. Тогава концептуалното изкуство е в апогея си. Тъй като набляга на идеята за сметка на продукта, то се изживява като изкуство, което не може да бъде купено или продадено. Често пъти пърформансът демонстрира и пресъздава точно тази концепция, оказала се твърде утопична в последствие. Поради характера си на живо изкуство, много проявления на пърформанса са причислявани към полетата на театъра и танца. В тази връзка е важно да отбележим, че пърформансите, като изразно средство, възникват именно в практиките и експериментите на художниците, а не на театралите или танцьорите. В последствие се размиват в граничните зони на различните изкуства.