автор: Добрин Атанасов
ЗЕРО (нула) e международен кръг художници в чието ядро са германците Хайнц Мак, Ото Пине и Гюнтер Юкер. Участват французите Ив Клайн, Арман и Жан Тингели; италианците Лусио Фонтана и Пиеро Манцони; испанецът Антони Тапиес; художници и групи от Холандия, Австрия, Латинска Америка. Кръгът действа между 1957 и 1966 г.
Името на групата се свързва с нулевата точка от която стартира изкуството след Втората световна война. ЗЕРО е опозиция на емоционалното и субективното начало. Застъпва идеята за изкуство без емоция и индивидуално изразяване. Цели освобождаване на изкуството от материалния свят и от ключовата роля на „ръката на художника“ за създаването му. Търсеното изчистване от материалността води към експерименти с нематериални компоненти като светлина, движение, пространство, цвят.
Обособяват се две направления: идеалисти и нови реалисти. Идеалистите работят със светлината и движението. Творбите им са базирани на съвременните за тогава постижения на техниката. Новите реалисти се интересуват от предметната среда и пространството. Базират се на редимейд формите на Дюшан.
Новият реализъм е движение на художници създадено през 1960 г. в Париж от критика Пиер Растани. Идеята му е за търсене на нови подходи за възприемане на реалността. Отхвърля се всичко свързано с естетиката на абстрактното изкуство, която до този момент доминира в артистичния свят. Основа за творчеството става променената реалност, следствие от повишеното благосъстояние и технологичен напредък, заменили периода на следвоенните лишения.
Художниците пряко ангажират изкуството си със съвременното общество. Постигат това по най-буквалния начин като директно включват в работите си битови предмети и отпадъци. В много от творбите съществува критика на стоките за масово потребление или позиции по съвременни теми. Част от работите са резултат от пърформанси и акции.
В движението влизат Ив Клайн, Даниел Споери, Жан Тингели, Арман, Мартиал Райс, Сезар, Кристо и др.
Арте повера (бедно изкуство) е италианско движение на художници, най-активно между 1967 и 1972 г. Нарича се „бедно изкуство“ заради обикновените евтини материали, които авторите използват. Произведенията са направени от пръст, корени, камъни, съчки, различни отпадъци, тензух, пясък и т.н. Понякога се включват даже и живи животни. Използването на тези материали е предизвикателство към галериийните институции и пазара на изкуство. Целта на авторите е да разрушат комерсиалната система, която владее артистичния свят.
Основните автори са Марио Мерц, Янис Конелис, Пино Паскали, Джозепе Пеноне, Микеланджело Пистолето, Лучано Фабро.
© Добрин Атанасов, 2018