3/2014
автор: Добрин Атанасов
Под това обобщено заглавие ще разгледаме художествените интервенции, насочени към пряката намеса на артистите в градското пространство. Графитите (от итал. – graffiato – надрасквам) са най-традиционната проява на градско изкуство. Първите им проявления са от 60-те и началото на 70-те години на ХХ век във Филаделфия и се свързват с имената на Корн Бред и Кул Ърл. Графитите добиват известност през 80-те в Ню Йорк, като проява на американската хип-хоп култура. Представляват надписи или рисунки със спрей или тебешир на публични места, изоставени сгради или в метрото. Често са използвани от уличните банди като форма на вандализъм. Обикновено включват псевдонимите на техните автори или знаци свързани с тях. Най-простите и разпространени графитиформи са така наречените тагове (от англ. – tag – маркирам) – стилизирани подписи, направени в един цвят, който контрастира с фона. Графити художниците черпят вдъхновение от образите на поп културата и от анимацията – от творбите на Рой Лихтенщайн, Вон Боуд и др. Сред създателите на нюйоркската графити школа са Таки 183 (TAKI 183) и Стан 153 (STAN 153).
Легитимацията на изкуството на графитите в галерийните институции се свързва с личностите на Жан Мишел Баския и Кийт Харинг. Създадените от Харинг уникални фигури, надписи и знаци, поставени на публични места, по билборди и крайпътни стени, започват да се показват в галерии и да се публикуват в каталози, което довежда до голяма популярност на това изкуство по целия свят. В конвенционалните арт среди то получава името „графити арт“.
С институционалното си усвояване и комерсиализация във вид на корпоративни и обществени поръчки, графитите губят новаторската си аура. През 90-те на тяхно място се появяват постграфитите, кито за разлика от първичната вандалска насоченост на традиционните графити, търсят социален или политически ангажимент, като се дистанцират от всякаква корпоративна и институционална принадлежност.
Разновидност на графитите са шаблонните графити. За тях, уличните художници ползват предварително подготвени шаблони, което им позволява много бързо да създават творбите си. Това е важно предвид предпочитанията да се работи на забранени от властите места. За бащата на шаблонния графит се смята Блек ле Рат (Ксавиер Проу) през 1981 г. Той е сред първите графити артисти в Париж. През 1985 г. шаблоните се появяват в Ню Йорк. Масовото разпространение на този тип графити в наши дни се свързва с творчеството на британския артист Банкси. Болшинството от неговите творби имат подчертано социална насоченост. Често включват иконични образи на известни личности или произведения на изкуството, пресъздадени със солидна доза ирония. Първоначално поради не дотам легалния характер на работата си, а впоследствие, за да запази митичния ореол на независим артист, Банкси и до момента крие самоличността и местонахождението си.
Събирателен за различните прояви на градско изкуство е терминът стрийтарт (англ. street art – улично изкуство). Той придобива популярност по време на графитибума от началото на 80-те и продължава да се ползва за появилите се по-късно типове художествени намеси в градската среда.
Под стрийтарт разбираме изкуство, което се случва в открити градски пространства, улици, фасади на сгради, спирки, подлези и други обществени зони. Насочено е към реализиране на художествени произведения в нетипичен за традиционното изкуство контекст, с което директно да се провокират ежедневните минувачи. Уличните артисти търсят пряка комуникация на творбите си с жителите на града, като пренебрегват границите на официалното изкуство. Засягат актуални социални теми, като изпращат провокативни послания обвързани с обществени каузи. Нерядко изхождат от конкретните особености на средата. В този смисъл, стрйитартът често е обвързан с понятието ситуационно изкуство (site-specific art) – изкуство, което търси и се възползва от спецификата на конкретното място или среда. Шаблонни графити, постери, стикери, улични инсталации и скулптури, прожекции са само част от формите на проявление на стрийтарта.
Стикерното изкуство е сред най разпространения вид интервенция в градското пространство. Представлява „партизанско“ разлепяне на стикери чрез които се променя контекста на различни елементи на градската среда, като указателни табели, пътни знаци, реклами, пейки, улични лампи, водосточни тръби и др. По-мащабното проявление на подобен тип намеси е така нареченото каширане. Представлява залепяне на постери или широкоформатни фотографии по фасади на сгради, крайпътни стени, покриви и др. Съвременна „икона“ на това изкуство е френският художник-фотограф Дйей Ар (JR). Дйей Ар заснема с широкоъгълен обектив изражения или части от човешки лица, отпечатва ги в много широки формати и ги разлепя на принципа на лепене на тапети, по сградите. Като цяло, творчеството му има подчертано социална ориентация и е обвързано с конкретни проблеми на хората от съответните локации. Работи в „горещи“ зони по цял свят, като обикновено кашираните фотографии имат пряка връзка с местата, на които са залепени и техните обитатели.
„Бомбандирането с прежда“ (yarnbombing) е намеса, която има повече естетикоироничен характер. Представлява обличане с текстилни влакна чрез наплитането на дървета, стълбове, скулптури и други елементи на градската среда. Идеята е да се работи на принципа на графитите, като вместо боя или тебешир, се използват прежди. Подобни намеси осезаемо променят градската естетика, като дават друг визуален прочит на урбанизираните пространства.
Поставянето на художествени обекти, конструкции и инсталации, които променят контекста на уличната обстановка е сред широко разпространените форми на стрийтарта. Пример за това е ситуирането на абстрактни конструкции или скулптори, които заемат значителна чат от уличното пространство. Тук ще споменем също lock on формите (англ. lock on – заключвам), които представляват заключване за различни елементи на градската инфраструктура на скулптури и други обекти посредством катинари за велосипеди или мотоциклети.
Сред водещите в момента артисти, които използват обекти, за да провокират жителите на града е Марк Дженкинс. Той поставя на различни места в градската среда изработени от подръчни материали манекени в разнообразни нетипични позиции, които стресират със странните си пози. За целта Дженкинс разработва собствена технология за изработване на обекти от тиксо и стречфолио.
Друг тип интервенции е свързан с живото присъствие на артисти в градските публични пространства. Най-конвенционалната форма на тези изяви е живата скулптура. Освен нея тук влизат разнообразни акционистки прояви, пърформанси и хепънинги, които провокират минувачите чрез нетипичното поведение на артистите. Много популярни от началото на XXI век са флашмоб-проявите (англ. flash mob или flashmob, в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа). Представляват инцидентни масови струпвания на хора, които не се познават помежду си на обществени места. В продължение на броени минути участниците изпълняват някакво абсурдно действие след което се разотиват също така внезапно. За тяхната организация се разчита главно на социалните мрежи. Първият флашмоб е организиран в Манхатън през май 2003 година.
Прожекциите са вид намеса, която променя визията на сгради и улици чрез прожектиране на изображения. Това могат да бъдат както статични рисунки, фотографии, и 3D проекции (3D mapping), така и видеа, филми и анимации. В общия случаи прожектираното е обвързано с контекста на конкретното пространство, с архитектурните дадености или функциите на съответните сгради, улици и площади.
Източници:
Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.
http://www.theroguesgallery.net/post-graffiti/
http://www.graffiti.org/escapism/
http://en.wikipedia.org/wiki/Graffiti
http://en.wikipedia.org/wiki/Woodblock_graffiti