автор: Добрин Атанасов
Опартът (от английски: Op Art, от optical art) е художествено течение от средата на 60-те години на ХХ век в Западна Европа, САЩ, Канада и Япония. Представлява своеобразно развитие на геометричната абстракция. Реализира се в предимно в живописта, графиката и монументални форми, а понякога и чрез триизмерни конструкции.
Опартът разчита на оптични илюзии и ефекти които подвеждат зрителните възприятия. Търси се визуално деформиране на пространството и усещане за движение на образа. За целта се ползват перспективни деформации, редуване на цветови контрасти и оптични феномени. Художниците създават композиции от линии и цветове чрез които подвеждат окото на зрителя, като създават усещане за изкривяване на изобразителната плоскост или трептене на образа.
Смята се, че опартът въплъщава новата технологична реалност като подготвя окото за все по-динамизиращата се визия на съвременния свят.
Водещите художници са Виктор Вазарели, Бриджит Райли, Йозеф Алберс, Хесус Сото и др.
Кинетичното изкуство е художествено направление което използва ефекта на движението. Масовият интерес към него се утвърждава след средата на 50-те години на ХХ век. Първите проявления проявления обаче са още при констриктивизма и дадаизма през 20-те години.
Художниците, свързани с него създават творби, които включват в себе си реално физическо движение. Има връзка с опарта по отношение на нематериалната същност на произведенията – движението и светлината не могат да бъдат хванати или пипнати, а само да бъдат възприети визуално.
Ориентацията към движението идва от опитите за въвеждане на времето като елемента в творбата и интереса към изследването на самото движение като феномен. Свързано е и с проучването на естеството на зрението. Важна роля има отразяването на актуалната за съвременния свят реалност на машината и новите технологии.
Важни художници в областта са Наум Габо, Марсел Дюшан, Ласло Мохоли Наги, Александър Калдер, Жан Тингели, Никола Шофер.
© Добрин Атанасов, 2018