6/2018

автор: Добрин Атанасов

 

Фотореализмът е движение в американското изкуство, зародило се в края на 60-те години на ХХ век. Фотореалистите използват възможностите на фотографията за създаване на реалистични картини, максимално близки до фотографския образ. Автор на термина е Луис Мейсъл. Според него фотореалистът ползва фотоапарата, за да събере информация, която по механичен път пренася на платното.

Фотореализмът е своеобразно преосмисляне на присъствието на фотографията в цялото изкуство на ХХ век. Първоначално е отхвърлен от критиката, която трудно възприема директното използване на фотоси в творческия процес при създаването на живопис.

Концепцията на фотореализма препраща към дистанциране на артиста от заобикалящата урбанистична действителност. Чрез фотографски точно нарисуваните картини художниците демонстрират отказ от оценъчно съждение на действителността. Те просто я регистрират, без да се ангажират с конкретна позиция. Освен в живописта, фотореализмът се проявява и в триизмерните форми.

Първите фотореалисти са Ричард Естес, Ралф Гоуингс, Чък Клоуз, Чарлз Бел, Одри Флак, Дон Еди, Робърт Бехтле и Том Блекуел.

 

Хиперреализмът се появява през последните десетилетия на ХХ век на основата на фотореализма. Фактическото им разграничаване е свързано с авторите около американския художник Денис Петърсън.

Петърсън твърди, че хиперреализмът създава образи, които са по-реалистични от фотографските си първоизточници. Фотореализмът се опитва само да наподоби снимката. Хиперреалистите отразяват онази симулация на реалност на дигиталните медии, която изглежда по-реална от истинската. В нея всички отблясъци, сенки и текстури са толкова отчетливи и детайлни, че се превръщат в по-убедителна версия на действителната реалност.

В същото време хиперреалистите поставят и фокус върху културни, социални и политически елементи, като ги извежда извън неутралността на фотореализма. Ако фотореалистите се дистанцират от емоции и ангажираност, то хиперреалистите вмъкват разказ и чувства в работите си. Важни стават социалните и политическите послания.

Хиперреализмът има много силно проявление в скулптурата. Сред водещите художници освен Петърсън са Готфрид Хелнвайн, Рон Мюек, Сам Джинкс и др.

 

Източници:

Franzen B., S. Neuburger. Hiper Real. Buchhandlung Walther Konid, Koln, 2011, ISBN 978-3-86560-929-8

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. Книгомания, С., 2013, ISBN 978-954-8432-51-1

https://www.plusonegallery.com/blog/32/

https://useum.org/hyperrealism/what-is-hyperrealism

http://aszpecti.blogspot.bg/2010/10/2_5783.htmlhttp://aszpecti.blogspot.bg/2010/10/blog-post_4076.htmlhttps://useum.org/hyperrealism/history-of-hyperrealism

 

 

 

 

 

Паралелни стъпки, паралелни пространства. Модерното и съвременното изкуство 
автор: ©  Добрин Атанасов, 2018; издател: © Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, 2018
ISSN 3033-1463