автор: Добрин Атанасов
Флуксус е сред най-значимите артистични движения от 60-те години на ХХ век. За негов основател се приема американецът Джордж Мачунас. Движението обединява артисти от цял свят, като основният център на изявите му е Германия. Флуксус буквално означава „струя“, може да се преведе и като „изтичане“ или „протичане“, като в случая се визира звукът от пускане на тоалетно казанче. Мачунас издава списание под това име, а впоследствие така нарича и самото движение.
Флуксус е преди всичко изкуство на поведението. На преден план са изведени действията на художниците, а не последствията от тях. Ключов момент е размиването на границите със живия живот. Артистите представят групови публични акции които иронично наричат концерти. В представянията си включват различни посредници – обекти, музика, шумове, нови медии, а краят на всяко изпълнение се отбелязва с поклон. Идеите на Флуксус стъпват върху наследството на дада. За разлика от дадаистите обаче, за които водещ е скандалът, Флуксус залагат на чувството за хумор. Водещо влияние оказва дзен философията.
Личностите, свързани с движението са сред най-влиятелните световни артисти на ХХ век. Сред тях са Джон Кейдж, Нам Джун Пайк, Йозеф Бойс, Джордж Брехт, Бен Вутие, Алън Капроу, Йоко Оно и др.
Виенският акционизъм е едно от най-скандалните явления в изкуството на ХХ век. Развива се във Виена през 60-те години. Това са група художници които реализират тематични акции, фокусирани върху сексуалността, насилието и табутата. Осъществяват травмиращи перформативни действия в които използват телесни материали като кръв, месо и урина. Основното изразно средство е тялото, изведено извън общоприетия естетически и художествен контекст. Това е изкуство което шокира и отблъсква. Отхвърля всяка възможност за наслада и изисква усилие, за да бъде възприемано.
Явлението е реакция срещу „замитането“ на спомена за жестокостите на Втората световна война и потискането на ролята която австрийското общество е играло в тях. Чрез своите практики акционистите се опитват да принудят обществото да се изправи срещу себе си, за да преодолее тези травми. Важно място тук има фройдизмът.
Виенският акционизъм е и частична реакция срещу интереса към креативното начало в доминиращото през 50-те години абстрактно изкуство. Членовете на групата изпитват сериозна доза разочарование от границите и възможностите на абстрактната живопис. Поради това заменят боите с телесни течности, платната – с човешки тела, а рисуването – с внимателно подбрани действия.
Основните представители на групата са Херман Нитч, Гюнтер Брус, Ото Мюл и Рудолф Шварцкоглер.
© Добрин Атанасов, 2018