автор: Добрин Атанасов
Художествено направление, стартирало почти едновременно в САЩ и Великобритания. Появява се в края на 50-те години на ХХ век. Изхожда от консуматорското общество. Представлява парадоксално явление, което успява изцяло да се впише в масовата култура и едновременно да бъде нейна опозиция. Художниците включват в практиката си изображения от телевизията, рекламата и масовия кич, герои от комикси и образи на поп икони. В голяма степен се засяга серийното начало и масовите (стереотипни) клишета. Не рядко произведенията надхвърлят кавалетната сфера като включват асамблажи, реални обекти и готови форми. Търси се заличаване на границите между изкуството и живота.
Художниците демонстрират иронично-пародийно отношение към масовата култура. В същото време се възползват от нейните механизми и постигат значителен комерсиален успех. За много изследователи попартът бележи края на авангардите и началото на постмодернизма.
Представители са: Робърт Раушенбърг, Джаспър Джоунс, Алан Капроу, Клас Олдънбърг, Анди Уорхол, Том Веселман, Ричард Хамилтън, Дейвид Хокни и др.
–
-
- Анди Уорхол, „Мерилин Монро“ (серия от 10 принта), 1967 г., ситопечат върху хартия (91.5 × 91.5 см), музей за модерно изкуство (МоМА), Ню Йорк, САЩ
-
- Анди Уорхол, „Златната Мерилин Монро“, 1962 г., ситопечат със синтетична полимерна боя върху платно (211.4 x 144.7 см), музей за модерно изкуство (МоМА), Ню Йорк, САЩ
-
- Анди Уорхол, „Mao Цзедун“ (серия от 10 принта), 1977 г., ситопечат върху хартия (91.6 × 91.4 см), музей за американско изкуство „Уитни“, Ню Йорк, САЩ
-
- Анди Уорхол, „Доматена супа Кемпбел“ (серия от 10 принта), 1968 г., ситопечат върху хартия (89.2 x 58.7 см), музей за модерно изкуство (МоМА), Ню Йорк, САЩ
-
- Анди Уорхол, „Консерви със супа Кемпбел“ (серия от 10 принта), 1968 г., ситопечат върху хартия, музей за модерно изкуство (МоМА), Ню Йорк, САЩ
-
- Анди Уорхол, „кутии „Брило“, 1964 г., синтетична полимерна боя и ситопечат върху дърво (43.3 x 43.2 x 36.5 см), музей за модерно изкуство (МоМА), Ню Йорк, САЩ
-
- Рой Лихтенщайн, „Oh, Jeff…I Love You, Too…But…“, 1964 г., маслени и акрилни бои върху платно (121.9 × 121.9 см), частна колекция
-
- Рой Лихтенщайн, „M-Maybe“, 1965 г., маслени бои върху платно (152.4 × 152.4 см), музей „Лудвиг“, Кьолн, Германия
-
- Рой Лихтенщайн, Художникът пред творбата си „Whaam!“
-
- Рой Лихтенщайн, „Whaam!“, 1963 г., маслени и акрилни бои върху платно (170 × 400 см), галерия „Тейт Британ“, Лондон, Англия
-
- Ричард Хамилтън, „Просто какво е това, което прави днешните домове толкова различни, толкова привлекателни?“, 1956 г., колаж върху хартия (26 × 24,8 см), галерия на изкуството, Тюбинген, Германия
-
- Робърт Раушенбърг, „Ретроактив I“, 1963 г., маслени бои и ситопечат върху платно (213 × 152 см), музей „Wadsworth Atheneum“, Кънектикът, САЩ
-
- Джаспър Джоунс, „Три флага“, 1958 г., енкаустика върху платно (77.8 × 115.6 × 11.7 см), музей за американско изкуство „Уитни“, Ню Йорк, САЩ
-
- Джаспър Джоунс, „Мишена с четири лица“, 1955 г., енкаустика върху платно (66 × 66 см), музей за модерно изкуство (МоМА), Ню Йорк, САЩ
-
- Том Веселман, „Вана – колаж #3“, 1963 г., смесена техника, колаж и асамблаж върху дърво (213.4 × 270 х 50.8 см), музей „Лудвиг“, Кьолн, Германия
-
- Том Веселман, „Натюрморт #20“, 1962 г., смесена техника (121.2 x 122 x 26.6 см), галерия „Олбрайт-Нокс“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ
-
- Джеф Кунс, „Майкъл Джексън и Бъбълс“, 1988 г., порцелан (106.7 x 179 x 82.6 см), музей за модерно изкуство, Сан Франсиско (SFMоMA), Калифорния, САЩ
-
- Клас Олденбург, „Мека мивка“, 1965 г., винил, дърво, метал (139.5 x 87 x 51 см), музей „Boijmans Van Beuningen“, Ротердам, Холандия
© Добрин Атанасов, 2018