автор: Добрин Атанасов
Неоекспресионизъм
Неоекспресионизмът е художествено течение от 70-те и 80-те години на ХХ век в Европа и САЩ. Представлява нова редакция на експресионизма от Ранния европейски авангард. Реагира на сухото концептуално изкуство и хладния минимализъм като акцентира върху емоционалното начало. Насочен е към непосредствено отразяване на творческия импулс върху платното, без обмисляне и дистанция. Бележи завръщане към фигуративността. Характерни за творбите на неоекспресионистите са грубият суров рисунък, силно изявената текстура и интензивната цветност. В общия случай работите са много мащабни.
Основните представители са Георг Базелиц, Анселм Кифер, Маркус Люпец, Жан Мишел Баския, Джулиян Шнабел и др.
Трансавангард
Трансавангардът е явление сходно на неоекспресионизма, което се реализира в Италия. Терминът, въведен в края на 70-те, е свързан с преодоляването на крайностите на авангарда. Паралелно с това чрез него се заявява присъствието на художествената сцена на група конкретни автори. Целта е по-добрата им реализация на художествения пазар. Тези художници се отклоняват от доминиращите принципи на концептуалното изкуство и абстракционизма, и се завръщат към фигуративната живопис. Използват стилистики от миналото, заети както от историята на изкуството и митологията, така и от попкултурата.
Трансавангардът отразява идеята за преминаването от модернизма към постмодернизма. Сред важните художници за явлението са Сандро Киа, Енцо Куки, Франческо Клементе и др.
© Добрин Атанасов, 2018