Дада е най-радикалната проява на авангарда от първата половина на ХХ век. Възниква като артистично движение в Цюрих през 1916 г., като съществува до 1922 г. Почти по същото време има своите проявления и в Ню Йорк, впоследствие се разпространява в Берлин, Хановер, Кьолн и Париж. Създателите на дада са поети, философи, художници, танцьори и кабаретни артисти от различни части на Европа. Всички те търсят спасение от бушуващата Първа световна война в столицата на неутрална Швейцария или отвъд океана.
Дада възниква в цюрихското кабаре „Волтер“. За първосъздатели се смятат Хуго Бал, Рихард Хюлзенбек, Ема Хенингс, Тристан Цара, Марсел и Жорж Янко, Марсел Слодки. С движението се свързват и имената на Ханс (Жан) Арп, Макс Ернст, Раул Хаусман, Хана Хьох, Курт Шникер, Георг Грос и др.
Името „Дада“ е взето на случаен принцип от речника, докато Бал и Хюлзенбек търсят заглавие на едно от изпълненията в кабарето. Тристан Цара озаглавява по този начин списанието, което издава и което дава име на цялото движение. Приемат го защото думата съществува в различни езици с различни значения (като: детско конче, бебешко говорене, положителен отговор и т. н.).
Дада е абсурдистко течение, което няма пластическа програма. То е „умонастроение“. Основано е на отричането на цялата западна култура и ценности, отрича всички митове както и само себе си. Има под
чертан антиутопичен характер. Проявява се в дадаистични представления и актове, които скандализират публиката и радикално прекрачват границата на добрия вкус. Целта на дада е да унищожи западната културна традиция и устоите на буржоазното общество. В абсурдния контекст на Първата световна война, появяването на подобно движение далеч не изглежда така абсурдно. Постигнатите в предходните десетилетия невиждани научни открития и технически прогрес, които трябва да служат уж за благото и добруването на човечеството, на практика се ползват за създаване на оръжия и взаимно унищожение. Дадаистите обвиняват за това западната система на мислене, подчинена на логиката на буржоазните отношения и традиции.
Революционността на Дада се изразява в няколко основни момента. За пръв път целенасочено и волево се създава едно ново направление в изкуството. За пръв път се появява някакъв вид художествена дейност, която отрича изкуството като цяло, както и себе си. Дадаистите се опитват да шокират, да разбият етичния и естетическия ред. Естетиката и логиката нямат място в този свят. За пръв път се поставя въпросът за тоталния нихилизъм, за тоталното отричане на европейското стойности. Слага се край на буржоазното кавалетно изкуство. Всички дадаисти са с крайно леви убеждения. Цялото движение Дада е абсурдно и парадоксално. Ако предходните движения имат някаква позитивна програма, то при Дада тя е разрушителна. По-голямо значение има художественото присъствие от предметното произведение. Появява се терминът антиизкуство. Художникът не е създател на естетически стойности. Той е човек, който задава въпроси към обществото, а не отговори. Дада има принципно антикомерсиален характер – по-важна е идеята на автора, отколкото онова, което той представя като творба.
Във формален план, освен дадаистичните поведенчески актове и представления, се набляга на колажа, като изразно средство. Важна особеност на Дада е включването на фотомонтажа. Този принцип дадаистите заимстват от киното. Също така за пръв път тук фотографията се фиксира като равноправна на всички останали медии в съвременното изкуство.
Важна роля има опитът на Марсел Дюшан и неговите „редимейд“ форми. Под „редимейд“ (от англ. – ready–made – готово направено) се разбира индустриално създадени функционални предмети от ежедневието, които художниците директно използват, променяйки контекста им. За първи път в историята на изкуството авторът изразява себе си чрез форма, която не е негово собствено творение и дори не е форма на изкуството. Това е принос в развитието на цялото модерно изкуство. Ключовият момент за редимейда е извеждането на отделния предмет извън присъщите му място и функция, и поставянето му в коренно различна ситуация, която дава друга насока за неговото възприемане. Сред първите подобни проявления са „Велосипедно колело“ (1913) – колело от велосипед монтирано върху табуретка, и „Поставка за бутилки“ (1914) – метална сушилка за бутилки, купена от Дюшан от универсален магазин в Париж. Единствената намеса, която авторът прави в последната работа е да ситуира предмета извън функционалната му среда и да постави надпис – заглавие, което препраща към друг контекст. Така Дюшан кара публиката да погледне по по-различен начин на него, превръщайки го в обект на съзерцание. Проблематизира се самата граница на изкуството, като вниманието се измества от творението към идеята на автора.
Със скандалното си произведение „Фонтан“ от 1917 г. Дюшан стига дори по далеч в тази посока. На първата изложба на Независимите художници в Ню Йорк през 1917 г. той предлага подписан с чуждо име обърнат хоризонтално порцеланов писоар. Поради опасения от скандал работата е отхвърлена от организаторите, сред които е и самият автор. Тогава Дюшан изпраща писоара в ателието на фотографа Алфред Щиглиц. Там е заснет на фона на модернистична картина като провокация към модернизма. Впоследствие следите му се губят и остава само снимката и не дотам ясният митологизиран разказ.
Самата идея за писоара продължава да оказва влияние върху цялото изкуство на ХХ век именно заради липсата му като материален обект. На тази основа Дюшан поставя началото на концептуална тенденция като извежда съвършено нов модел на функциониране на изкуството, базиран на мисловното пространство за сметка на материалността.
Демонстрираният подход обезсмисля покупко-продажбата на изкуство, като по този начин игнорира същината на буржоазните отношения – цел, която дадаистите следват неизменно.
-
- Списанието „ДАДА“, Заглавна страница, брой 2, 1919 г., Берлин, Германия
-
- Списанието „ДАДА“, Заглавна страница, брой 7, 1920 г., Париж, Франция
-
- Хюго Бал, Хюго Бал в дадаистичен пърформанс (рецитира манифеста на движението „ДАДА“), 1916 г., Кабаре „Волтер“, Цюрих, Швейцария
-
- Марсел Дюшан, „Гола жена, слизаща по стълби“, 1912 г., маслени бои върху платно (147 x 89.2 см), Музей на изкуствата, Филаделфия, САЩ
-
- Марсел Дюшан, „Велосипедно колело“, редимейд, 1913 г., метално колело монтирано на дървен стол (129.5 x 63.5 x 41.9 см), третата версия, създадена през 1951 г. се намира в музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ
-
- Марсел Дюшан, „Фонтан“, редимейд, 1917 г., порцеланов писуар (36 x 48 х 61 см), оригиналното произведение изчезва и е известно само по репродукции
-
- Марсел Дюшан, „L.H.O.O.Q. Мона Лиза с мустаци“, 1919 г., молив върху репродукция, (19.7 x 12.4 см), частна колекция
-
- Ман Рей, Неразрушим обект, редимейд, 1923 г., (21.5 x 11 x 11.5 см), галерия „Тейт Британ“, Лондон, Англия
-
- Ман Рей, Цигуларката, 1924 г., фотография – желатинов сребърен печат, (29.6 × 22.7см), музей „Пол Гети“, Лос Анджелис, САЩ
-
- Раул Хаусман, „Механична глава (Духът на нашето време)“, редимейд, 1919-20 г., смесена техника (32.5 x 21 x 20 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
-
- Хана Хьох, „Разрез с ДАДА-кухненски нож на последната Ваймерска културна епоха на немските бирени коремчета“, 1919-1920 г., фотомонтаж и колаж (114 х 90 см), Старата Национална галерия, Берлин, Германия
-
- Курт Швитерс, „Мерц – форми в пространството“, 1920 г., колаж (18 х 14.3 см), Колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия, Дюселдорф, Германия
-
- Курт Швитерс, „Мерц – черешова картина“, 1921 г., смесена техника, асамблаж (91.8 x 70.5 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ
-
- Курт Швитерс, „Мерц – домът на малките моряци“, 1926 г., асамблаж (67.5 x 52 см), Колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия, Дюселдорф, Германия
-
- Курт Швитерс, „Картина Мерц с дъга“, 1939 г., асамблаж върху дърво (156 x 121 см), Художествената галерия на Университета „Йейл“, Кънектикът, САЩ
-
- Макс Ернст, „Плод на дългогодишен опит“, 1919 г., асамблаж върху дърво (45.7 x 38 см), частна колекция
-
- Макс Ернст, „Мъж от шапки“, 1920 г., смесена техника (35.2 x 45.1 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ
-
- Жан (Ханс) Арп, „Квадрати, разпръснати според законите на съдбата“, 1917 г., колаж (33.2 х 25.9 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ
Източници:
Бел, Дж. Огледалото на света. Рива, С., 2009 г.
Дворянов, О. Концептуалната тенденция в съвременното изкуство. Веда Словена, С., 2003 г.
Дворянов, О. Въведение в неконвенционалните форми. Симолини, С., 2010 г.
Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.
Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.
Alexandrian. Marcel Duchamp. Bonfini Press, Neafels, Switzerland 1977
Mink, J. Duchamp. Taschen, Koln 2013
Kuenzli, R. DADA. Phaidon, London 2011
http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10455§ion_id=T021095
© Добрин Атанасов, 2014