Понятието авангард (фр. avant-garde – водещ, изпреварващ времето си) има военен произход, като впоследствие преминава в политиката и естетиката. Терминът обозначава явление в изкуството на ХХ век, свързано с появата на радикални, новаторски, бунтарски движения, насочени към ново изкуство, изпреварващо времето си. Търси разрушаване на класическите норми. Свързано е с радикален отказ от европейската художествена традиция и активизиране на пластичните изразни средства за сметка на наративността.
Авангардът е явление, което противоречи на обществените нагласи, поради което има елитарен характер – не е общодостъпно и функционира в много тесен кръг. Ето защо авангардното изкуство първоначално не е прието от масовата публика. С течение на времето обаче, съществува тенденция към все по-обхватно навлизане на авангардните идеи в масовото изкуство.
Авангардът проблематизира самото съществуване на изкуството, като в същото време прокламира иновативност. Проявите на авангарда са програмни и се нуждаят от словесна легитимация. Това определя наличието на текстове – манифести и теории, чрез които артистите изпитват потребност да обясняват значението на изкуството, което създават. В същото време авангардът набляга на самата форма, като редуцира класически елементи като разказ или нравоучителни идеи.
Ранния авангард започва около 1905 г. с появата на фовизма във Франция. Развива се в цяла Европа, като много от теченията имат близък пластичен език, насочен към активно преобразуване на натурата, достигнало до нейното пълно елиминиране.
Между отделните течения съществуват взаимни влияния, въпреки че може да се търси разграничаване по отношение на възникването им на национален принцип – футуризъм в Италия, експресионизъм в Германия, конструктивизъм в Русия, фовизъм и кубизъм във Франция. Често в развитието на различни течения са въвлечени едни и същи личности – например Василий Кандински има отношение към експресионизма и към абстрактното изкуство, Макс Ернст и Ханс Арп са дадаисти, а след това сюрреалисти и т.н. Характерна за авангарда е утопичността. Всяко от теченията счита, че може да промени света с изкуството си, като в същото време тотално отрича предходното. Авангардът проблематизира изкуството. Самото изкуство започва да си задава въпроси за своето съществуване.
Основните художествени течения свързани с Ранния европейски авангард са: фовизъм, футуризъм, експресионизъм, кубизъм, конструктивизъм, абстракционизъм, дада, сюрреализъм. След Втората световна война всички те имат своите продължения в Неоавангарда, който продължава до началото на 70-те години на ХХ век. Център на развитието им стават Съединените американски щати.
Източници:
Ангелов, В. Речник на термините по естетика. Булвес 2000, С., 2005
Данто, А. Приближавайки края на изкуството. – В: Следистории на изкуството. С., 2001
Дворянов, О. Концептуалната тенденция в съвременното изкуство. Веда Словена, С., 2003
Моризо, Ж., Р. Пуиве, Речник по естетика и философия на изкуството. РИВА, С., 2012
Clarke, M. The Concise Oxford Dictionary of Art Terms. Oxford, 2010
© Добрин Атанасов, 2014