Постимпресионизъм

автор: Добрин Атанасов

Терминът „постимпресионизъм“ (буквално: „след импресионизма“) е предложен от английския художник и критик Роджър Фрай в началото на ХХ век. Използва се за първи път в заглавието на изложбата „Мане и постимпресионистите“, която Фрай организира в Лондон през 1910 г.

Постимпресионизмът се развива през 80-те и 90-те години на ХIХ век, основно във Франция. Обединява явления, които се случват след импресионизма. Постимпресионистите не са хомогенна група художници, обединени от някаква обща пластична концепция. Става въпрос за индивидуални автори, свързани в определени периоди от творчеството си с импресионизма или повлияни от идеите на импресионистите. Всеки от тях развива собствена пластична програма и определя нова насока в развитието на модерното изкуство, на чиято база стъпват следващите поколения модерни художници. Постимпресионистите доразвиват импресионизма в посока все по-отдалечаваща живописта от натуралистичното отразяване на природата и традиционния пластичен изказ. Някои от тях, като Сезан и Сьора, залагат на търсене на рационален подход към отразяването на визуалните усещания. Други, като Гоген и Ван Гог, извеждат на преден план персоналните си емоционални изживявания като разчитат преди всичко на сугестивния потенциал на цвета.

Пол Сезан се опитва да превърне „мимолетното“ изкуство на импресионизма в нещо „солидно и трайно“. По неговите  собствени думи, целта му е синтез между импресионизма и академичната живопис в музеите. Използва същите жанрове каквито и импресионистите, но търси скритата архитектоника на формата. Според Сезан природата трябва да се разглежда през призмата на куба, конуса и сферата. За него композиционния баланс и хармонията на формите и цветовете в самата картина са по-важни от правилната перспектива и вярната форма на изобразяваните обекти. По тази причина си позволява различни деформации, които първоначално не са разбирани и приемани от съвременниците му. Сезан постига синтез между форма, обем и тоново богатство. Рисува на принципа на модулирането на формата. Изобразяваните обекти са целенасочено опростени и очертани с тъмен контур. Използва малки щрихи, които изграждат изцяло образа и създават така необходимия за цялостната организация на платното ритъм. Смята се за предтеча на кубизма.

Любим сюжет, който често се повтаря в творчеството му е планината Сен Виктоар. Рисува я многократно в различни сезони и по различно време на денонощието. Рисува и голям брой натюрморти с ябълки, както и автопортрети. Важни творби са: „Натюрморт с ябълки в купа“ (1879 – 82), „Къпещи се“ (1884 – 05), „Модерната Олимпия (Пашата)“ (1873-74), „Картоиграчи“ (1876).

Жорж Сьора, подобно на Сезан също се опитва да внесе устойчивост и систематичност в импресионистичния подход. Методът му е базиран на научните теории за зрителното възприятие на цветовете и идеята за разлагането на тона. Сьора заменя интуитивното смесване на цветовете при импресионистите с рационален научен модел. Изгражда картините си чрез подреждане на редици от самостоятелни малки точки чисти цветове, които се смесват оптически при възприемане на произведението от разстояние. По този начин картината може да се програмира и следователно да се изгражда по научен път. Това е много трудоемко и противоречи на основната идея на импресионистите за спонтанност. Сьора рисува произведенията си с години. Прави много подготвителни скици и изчислява мястото на всеки детайл. Рисува статични фигури, изобразени предимно в профил и анфас. Формите са максимално изчистени и почти няма ракурси. Композициите са подведени по системи от прави линии, които определят цялото изобразително поле на платното. В работите му може да се открие влиянието на изкуството на древен Египет. Картината, за която се смята, че в пълна степен отразява концепцията на художника е „Неделен следобед на остров Ганд Жат“ (1884 – 86). Въпреки, че използва сюжет характерен за импресионистите, творбата е много далеч от улавянето на мимолетно впечатление – застинали фигури, прецизно балансирана статична композиция, построена на базата на хоризонтали и вертикали, пространство изградено от систематично подредени точки от ярки, чисти тонове. Този инженерен подход в голяма степен можем да свържем с изкуството на футуризма, появило се близо две десетилетия по-късно. Други произведения на художника са: „Парад“ (1887 – 88), „Моделите“ (1888), „Канкан“ (1889 – 91), „Цирк“ (1891).

Художествената критика нарича подхода на Сьора „поантилизъм“ (от фр. pointillisme, идва от point – точка), а движението започнало от кръга художници, който се оформя около него, определя като „неоимпресионизъм“. Самият Сьора предпочита да нарича метода си „дивизионизъм“.

Друг художник свързан с поантилизма е Пол Синяк. Ученик на Сьора и предан негов последовател, Синяк продължава да прилага метода му за изграждане на картината чрез нанасяне точки чисти цветове. Изключително обича да рисува водни повърхности. Негови картини са: „Трапезарията (Закуска)“ (1886 – 87), „Неделя“ (1888 – 90) „Пристанището на Сен Тропе“ (1905), „Големият канал във Венеция“ (1905).

Пол Гоген е един от първите художници, които насочват търсенията си към изкуството на примитивните култури. Това е времето в което за първи път творчеството на самоуки художници като Анри Русо придобива ценност. Гоген също е почти самоук. Започва да рисува сравнително късно, като преди това е доста успешен борсов агент. В творчеството му можем да открием известен уклон към символизма.

Гоген започва да се бунтува срещу индустриалното общество и Западната цивилизация. За него те лишават хората от спонтанна емоционалност, подчиняват всичко на материалното и по този начин изпразват от смисъл човешкия живот. Живее известно време във френската провинция, където се вдъхновява от неподправената религиозност на селяните. Там под влияние на предренесансовите традиции изгражда характерен стил, основан на плоскостни изображения, опростени очертани с тъмен контур форми и ярки чисти цветове.

За да спаси себе си и своето изкуство от духовния провал на Запада, Гоген програмно отива в Таити. Там търси други, различни от европейските корени за творчеството си – по-живи и по-непринудени. Опитва да улови директната спонтанност на примитивните народи. Влияе се от творчеството им, като изключително цени непосредствения изказ. Открива силата на чистия, синтезиран, декоративен цвят. Често в платната си използва големи чисти цветни петна. Смята се за предшественик на фовизма.

Емблематичната творба, която обобщава духовните и пластичните му търсения е „Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме?“ (1897). Представлява монументална картина, която алегорично препраща към отделните фази на човешкия живот. Други творби на Гоген са: „Видение след проповед (Яков се бори с ангела)“ (1888), „Жълтия Христос“ (1889), „Жена с цвете“ (1891), „Таитянки на брега“ (1891), „Две таитянки“ (1899). Има и значителен брой автопортрети.

Винсент Ван Гог е художник, който поставя на преден план в творчеството си емоционалното начало. По произход холандец, той няма художествено образование. Творческият му път започва доста късно и продължава едва 10 години. Преминава през няколко периода, последният от които е най-ползотворен. В работите си акцентира върху способността на цвета да внушава определени емоции и чувства без помощта на сюжета. Ван Гог променя ролята на цвета по посока на нарастване на ударната му изразна сила. Съзнателно се лишава от богатата цветност на импресионистите за да засили емоционалното внушение. Чрез силата на мазката успява да постигне изключително висока степен на личностно присъствие в картината. Подобно на Сезан омаловажава натуралистичното пресъздаване на изобразяваните обекти за сметка на търсеното внушение. В следствие на това, често прибягва до деформации. Често подбира изключително нетрадиционни сюжети като обувки, стол, кошница с картофи и др., каквито до момента никога не са били централен обект на изобразяване в изкуството.

Ван Гог прекарва живота си в крайна бедност като оцелява единствено благодарение на издръжката която брат му Теодорус (Тео) плаща. С негова помощ художникът успява да замине за Арл, Южна Франция, където през последните три години от живота си рисува най-известните си картини. По това време при него отсяда Пол Гоген, който оказва влияние на възгледите му. Там започва да страда от психическо заболяване с пристъпи на умопомрачение. През 1890 г. се самоубива на 37 годишна възраст. Сред най-известните му творби са: „Натюрморт: Ваза с 12 слънчогледа“ (1888), „Звездна нощ“ (1889), „Спалня в Арл“ (1888), „Нощно кафене“ (1888), „Житно поле и кипариси“ (1889). Творчеството на Ван Гог се смята за основополагащо за експресионизма от началото на ХХ век.

Анри дьо Тулуз-Лотрек черпи вдъхновение от живота на парижката бохема. Потомствен благородник, художникът страда от физически недъг, който дава отражение върху творчеството и личността му. Известен със скандалния си начин на живот, Лотрек пресъздава реалността на кабаретата и бордеите в Монмартър – бохемския квартал на Париж. В живописта му ясно личи влиянието на Дега и Гоген. Предпочитан сюжет са артистите и посетителите на развлекателните нощни заведения, сред които известното кабаре Молен Руж. За него Лотрек започва да прави графични плакати, в които установява безпрецедентни принципи за синтез между текст и рисунък. Изведената в тях стилистика свързваме с ар нуво – широко разпространило се в Европа художествено движение. Лотрек умира от алкохолизъм на 36 годишна възраст. Сред известните живописни творби, които оставя са: „В Молен руж: Танцът“ (1890), „Ла Гулю пристига в Молен Руж с двама приятели“ (1892), „В Молен Руж“ (1893 – 95), „Англичанката от „Стар“ в Хавр“ (1899). Сред най-известните му плакати са: „Ла Гулю“ (1891), „Аристид Брюан в „Амбасадор““ (1892) и др.

Източници:

Аврамов, Д.Естетика на модерното изкуство. Кибеа, С.,2009

Бел, Дж. Огледалото на света. Рива, С., 2009 г.

Гомбрих, Е. Изкуството и неговата история. Български художник, С., 1992

Джансън Х.У. История на изкуството, том 4. С., 2014

Добрев, Д. Изкуството. История на идеите. С., 2014

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

©  Добрин Атанасов, 2016