Видео арт е направление в медийните изкуства, което се възползва от възможностите на видео технологиите за генериране и манипулация на видео изображения. Видео арт-ът е част от технологичната тенденция на развитие в изкуството, която проблематизира отношенията между артиста, техниката и реалността. Тази изразна форма в изкуството се появява през 60-те години на ХХ век и продължава развитието си до около средата на 90-те, когато нетартът и дигиталните изкуства го изместват от актуалния фокус на художниците.

За първо произведение на видео арт-а се смята заснемането от Нам Джун Пайк на парада  при посещението на римския папа в Ню Йорк през 1965 г. Пайк използва заснетите кадри още същата вечер във флуксус събитие.

В концептуално направление, от самото си зараждане видео арт-ът се явява критика на комерсиалната телевизия. Като проблематика, свързана с отношенията артист – технология, развитието му продължава линията на развитие на експерименталното кино.

В работата на видеохудожниците могат да се наблюдават две различни ориентации, преди всичко свързани с мястото, което заемат техническите средства при създаването на творбата.

Първият тип ориентация може условно да се нарече външна (документална). При нея камерата се ползва като обикновен прибор за записване. Тя е по-скоро инструмент за документиране на определени действия на художниците или създадени от тях ситуации.

При втория тип ориентация възможностите на видеотехнологията се използват за генериране, манипулация и промяна на визуални образи. Нея можем да наречем вътрешна (манипулативна).

По отношение на начина на представяне на видео творбите, биха могли да се разграничат две категории: чрез директно представяне на запис на творбата на монитор или видео стена или в като част от синтезно произведени – видео скулптура, инсталация, пърформанс.

Сред водещите артисти, които се изразяват чрез видео арт са: Бас Ян Адер (Bas Jan Ader), Вито Акончи (Vito Acconci), Вазукла (Vasulka), Ант Фарм (Ant Farm), Гари Хил (Gary Hill) и др.

 

Синоними:

видео изкуство