Сюрреализъм • Паралелни стъпки, паралелни пространства

автор: Добрин Атанасов

Сюрреализмът се появява във Франция през 1924 г. когато Андре Бретон публикува първия му манифест. Името на течението буквално означава „свръх реализъм“. Бретон го взема от подзаглавието на пиесата „Гърдите на Тирезий“ на Гийом Аполинер.

Сюрреализмът намира почва за изява в театъра, киното и литературата. В изобразителното изкуство се реализира в много различни пластични форми. Голяма част от художниците от течението са били свързани с дадаизма, но впоследствие се разграничават от него. Първата изложба на сюрреалистите се реализира през 1925 г. В нея участват Ман Рей, Жан Арп, Хуан Миро, Макс Ернст, Паул Клее, Пабло Пикасо, Джорджо де Кирико. Метафизичната живопис на де Кирико се смята за предшественик на сюрреализма. По-късно към кръга се включват Салвадор Дали, Рене Магрит, Пол Делво, скулпторът Алберто Джакомети и др.

Сюрреалистите се опитват да отразят в творчеството си една реалност, която е повече от реалността, която виждаме в действителност – свръх реалност диктувана от нашето подсъзнание. Течението е силно повлияно от теориите на Зигмунд Фрйд за психоанализата и тълкуването на сънищата. Сюрреализмът се възприема като психически автоматизъм, посредством който се цели да бъде предадено реалното функциониране на мисълта – диктовка на мисълта в отсъствие на контрола на разума, извън всякакви грижи за естетика и морал. В тази връзка Бретон прокламира и термина „автоматично писане“. Сюрреалистите търсят всякакви начини да „изключат“ съзнанието от творчеството си. Прибягват до хипноза, употреба на опиати и алкохол, до различни методи за достигане на трансови състояния. Използват игрови практики в търсене на скрити асоциации. Еротичното начало дава много мощен тласък.

В изобразителното изкуство сюрреализмът приема всякаква пластична форма, но винаги бяга от онова, което наричаме действителност. Той е вид програмна насока, която не се базира на конкретни пластически особености. Въпреки това, формално биха могли да се разграничат три направления. Първото може да се нарече „фигуративно“. Свързано е с рисуване близко до натурата и следване на класическия изобразителен модел, но с алогизми и деформации, чрез които се създават естетически конфликти. Към него причисляваме творбите на Дали, Делво, Магрит и др.

Второто направление свързваме с фантастични пейзажи и образи. Показателни за него са колажите на Макс Ернст. Ернст пръв въвежда техниката на фротажа – отпечатък от релефни повърхности чрез натриване с молив. Емблематични за направлението, а и за сюрреализма въобще са скулптурите му, заедно с тези на Джакомети и Пикасо. Последният играе роля в създаването на тримерния колаж – форма, която не можем да причислим към скулптурата, нито да определим като редимейд. Друг художник, свързан със същото направление е Ив Танги.

Третото направление търси създаване на напълно нова действителност. В тази посока работят Миро, Клее и др.

Като идейно течение сюрреализмът се отличава с доста голяма словесност – има много манифести, последният от които е публикуван през 1969 г., когато Бретон умира. Общото, което обединява художниците сюрреалисти е търсенето на свръх реалността като път към освобождаване на личността от оковите на обществото. Сред авторите битува утопичната идея, че чрез творчеството човек може да бъде освободен, а обществото трансформирано. В политически план сред тях радикално се налагат левите убеждения. Неслучайно сюрреалистите подкрепят бунтовете на студентите през 1968 г., виждайки в тях изява на тази сюрреалистична революция.

: Джорджо де Кирико, „Песента на любовта“, 1914 г., маслени бои върху платно (73 × 59.1 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ

: Джорджо де Кирико, „Мистерията и меланхолията на улицата“, 1914 г., маслени бои върху платно (85 × 69 см), частна колекция

: Макс Ернст, „Мадоната възпитава младенеца пред трима свидетели“, 1926 г., маслени бои върху платно (196 × 130 см), музей „Лудвиг“, Кьолн, Германия

: Макс Ернст, „Ангелът на огнището или триумфът на сюрреализма“, 1937 г., маслени бои върху платно (114 × 146 см), частна колекция

: Макс Ернст, „Европа след дъжд II“, 1940-42 г., маслени бои върху платно (54 × 146 см), Музей на изкуството Уадсуърт Атенеум, Хартфорд, Кънектикът, САЩ

: Макс Ернст, „Кралят, играещ с кралицата“, 1944 г., бронз (97.8 x 83.8 x 52.1 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ

: Макс Ернст, „Козирог“, 1948-75 г., бронз (242.5 x 206.9 x 151 см), Национална художествена галерия във Вашингтон, САЩ

: Жан (Ханс) Арп, „Обърната синя обувка с две пети под черна дъга“, 1925 г., боядисано дърво (79.3 x 104.6 см), музей Гугенхайм, Венеция, Италия

: Жан (Ханс) Арп, „Конфигурация“, 1951 г., литография (56.8 x 38 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ

: Жан (Ханс) Арп, „Съзвездие, съгласувано със законите на случая“, 1930 г., боядисано дърво (54.9 x 69.8 см), галерия „Тейт Британ“, Лондон, Англия

: Жан (Ханс) Арп, „Флорална гола фигура“, 1957 г., мрамор (106.7 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ

: Салвадор Дали, „Мека конструкция с варен боб: Предчувствие за гражданската война.“, 1369 г., маслени бои върху платно (84 × 110 см), Музеят на изкуствата, Филаделфия, САЩ

: Салвадор Дали, „Упорството на паметта“, 1931 г., маслени бои върху дърво (24 x 33 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ

: Салвадор Дали, „Горящият жираф“, 1937 г., маслени бои върху дърво (35 × 27 см), Музей на изкуството в Базел, Швейцария

: Салвадор Дали, „Метаморфозите на Нарцис“, 1937 г., маслени бои върху платно (51.2 × 78.1 см), галерия „Тейт Британ“, Лондон, Англия

: Салвадор Дали, „Атомната Леда“, 1949 г., маслени бои върху платно (61 × 45.3 см), театър-музей Салвадор Дали, Фигерас, Испания

: Рене Магрит, „Синът човешки“, 1964 г., маслени бои върху платно (89 × 166 см), частна колекция

: Рене Магрит, „Любовници“, 1928 г., маслени бои върху платно (73 × 54.2 см), Национална галерия на Австралия, Канбера, Австралия

: Рене Магрит, „Черна магия“, 1945 г., маслени бои върху платно (54 × 73 см), частна колекция

: Рене Магрит, „Перспектива: Мадам Рекамие на Давид“, 1949 г., маслени бои върху платно (60 × 80 см), частна колекция

: Рене Магрит, „Прободеното време“, 1938 г., маслени бои върху платно (146 × 97 см), Арт Институт в Чикаго, САЩ

: Рене Магрит, „Голконда“, 1953 г., маслени бои върху платно (81 × 100 см), колекция „Менил“, Хюстън, Тексас, САЩ

: Ив Танги, „Мамо, татко е ранен“, 1927 г., маслени бои върху платно (92 × 73 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ

: Ив Танги, „Атласния камертон“, 1940 г., маслени бои върху платно (99 × 81.3 см), музей Метрополитън, Ню Йорк, САЩ

: Ив Танги, „Неопределена делимост“, 1942 г., маслени бои върху платно (101.6 × 89 см), галерия „Олбрайт-Нокс“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ

: Ив Танги, „Моят живот – черен и бял“, 1944 г., маслени бои върху платно (90.8 × 76 см), музей Метрополитън, Ню Йорк, САЩ

: Хуан Миро, „Куче лае луната“, 1926 г., маслени бои върху платно (73 × 92 см), Музеят на изкуствата, Филаделфия, САЩ

: Хуан Миро, „Карнавалът на Арлекин“, 1924-25 г., маслени бои върху платно (66 × 93 см), галерия „Олбрайт-Нокс“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ

: Хуан Миро, „Ноктюрно“, 1940 г., темперни бои, гваш, маслени бои, пастел върху картон (38 × 46 см), частна колекция

: Хуан Миро, „Танцьорка“, 1925 г., маслени бои върху картон (115.5 × 88.5 см), Колекция „Розенгард“, Люцерн, Швейцария

: Пол Делво, „Жени – дървета (Празникът на деня)“, 1937 г., маслени бои върху платно (120.5 × 150.5 см), музей Гугенхайм, Венеция, Италия

: Пол Делво, „Великите сирени“, 1947 г., маслени бои върху мазонит (202 × 310 см), музей Метрополитън, Ню Йорк, САЩ

Източници:

Гечев С. Френски поети сюрреалисти. Захарий Стоянов, С., 2011

Джансън Х.У. История на изкуството, том 4. С., 2014

Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.

Моризо, Ж., Р. Пуиве, Речник по естетика и философия на изкуството. РИВА, С., 2012

Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

Arnason H., M. Prather. History of Modern Art. NY, 1998