„Нова вещественост“ или „нова предметност“ (Neue Sachlichkeit) е направление в немското изкуство утвърдило се през 20-те години на ХХ век. Обединява художници, свързани преди това с експресионизма и дадаизма. Те търсят обективно и безпристрастно отразяване на състоянието на немското общество след Първата световна война.
Явлението набляга на традиционната фигуративност и натуралистичната изобразителност. В силна степен игнорира модернистките търсения. Човешката фигура е в центъра, като фокусът пада върху градския живот. При отделните автори има значителни стилови различия.
Характерна за създаваните творби е остротата, с която художниците се опитват да отразят кризата на следвоенното общество. Картините внушават студенина и отчаяние, като болезнено представят симптомите на деморализация и духовен упадък. Често персонажите са изобразявани гротескно, дори карикатурно. Преобладава негативизъм, плод на битуващата корупция, социални противоречия и безугледна сексуална разкрепостеност.
Освен в живописта, тенденцията има своите проявления в скулптурата и фотографията.
Сред водещите автори са Ото Дикс, Макс Бекман и Георг Грос.
Като синоним на нова вещественост през 20-те започва да се ползва и понятието „магически реализъм“. Обхватът му обаче е по-различен. Би следвало да се възприема като конкретен подход в рамките на по-голямо движение. Критикът Франц Ро го използва при изследване на нова художествена тенденция. За онагледяването ѝ се позовава на творби на новата вещественост. Под „магически“ Ро няма предвид някаква фантастична образност, а представянето на чудесата и магичната природа, присъщи на обективния рационален свят. Впоследствие понятието е заето от латиноамериканската литература.
Явлението реагира срещу авангарда и модернизма въобще. Развива се от 30-те до 60-те години в Европа и САЩ. Характерен за него е мистериозният и дори свръх реален поглед към обикновеното. Доближава се до сюрреализма, но границата между тях е ясна. Сюрреалистите отразяват неосъзнати блянове, сънища и вътрешни психични състояния. Магическите реалисти изследват странностите на външните преживявания. В картините им откриваме странни съпоставки и несъответствия, двусмислие, нюанси на отчуждение и зловеща атмосфера. Така авторите постигат представяне на ежедневието по нови и непознати начини, като напомнят за съществуващите загадки в живота.
С явлението свързваме късното творчество на Макс Бекман, както и произведения на Фрида Кало, Карл Хофер, Айвън Олбрайт, Андрю Уейт, Едуард Хопър.
© Добрин Атанасов, 2018