(от англ. happening – случване, случка, събитие). Терминът е употребен за пръв път през 1959 г. за пърформанси на американския художник Алан Капроу. За разлика от акциите, които разчитат преди всичко на случайността и спонтанността, при хепънингите съществува определена структура и планираност по отношение на протичането във времето и пространството, както и в конкретните действия на артистите. Търси се не просто провокация, а заиграване с публиката и въвличането й в самия художествен процес. Идеята е в размиването на границите между артистичния акт и ежедневния живот и взаимното им проникване. Това което се случва няма как да се повтори отново, защото публиката е винаги различна и реагира по различен начин на действията на артистите. Конкретен пример можем да дадем с един от емблематичните хепънинги на Капроу. В него той отива със студентите си на морския бряг, кара ги да вземат по един мокър камък и да извършват произволни действия, докато камъкът изсъхне.