(от лат. futurum – бъдеще) Течение в модерното изкуство възникнало първото десетилетие на ХХ век в Италия. За негово начало се смята „Манифестът на футуризма“, публикуван от поета Филипо Томазо Маринети през 1909 г. Манифестът прокламира радикален отказ от традиционните културни ценности, разрушаване на музеите, библиотеките и академиите за сметка на нова естетика, базирана на динамиката на съвременната цивилизация. Футуризмът се „проектира“ като изкуство на бъдещето. Идеологически е свързан с левите движения и фашизма. Подкрепен е от множество манифести. Проявява се в литературата, пластичните изкуства и музиката. През 1910 г. се появява манифест на художниците футуристи. Той е подписан от Умберто Бучони, Карло Карра, Джино Северини, Луиджи Русоло и Джакомо Бала.
Футуризмът е сред най-радикалните явления от Ранния европейски авангард – новаторско направление отричащо миналото. Футуристите виждат в абсурда на обществото възможност за обновление. Търсят се нови форми на изказ, различни от имитативните форми характерни за миналото. Художникът е рязко противопоставен на обществото. Отхвърлят се хармонията и добрият вкус, като буржоазни и символи на фалш. Футуристите казват, че старото изкуство трябва да бъде разрушено. Прокламират вредата от художествената критика. Смята се, че универсалният динамизъм трябва да бъде пресъздаден като динамично светоусещане. Съществува отхвърляне на сюжетността.
От гледна точка на тематиката, футуристите се насочват към съвременността – спорта, машината, автомобила (машината е един от основните митове на модернизма). Във формален план се заимстват някои принципи от Кубизма и Абстрактното изкуство, както и от Експресионизма. Характерна е известна еклектика.
Освен в Италия, Футуризмът се развива и в Русия. Още 1910 г. Маринети пътува до Санкт Петербург и оказва влияние на руския авангард. Манифестът на руските футуристи наречен „Плесница на обществения вкус“ е публикуван 1912 г. и е подписан от Борлюк, Лившиц, Маяковски, Хлебников, Кандински и др.
Футуризмът е първото явление, което прави опит за излизане извън рамките на традиционната художествена творба. Футуристите правят симултатнтни рецитации на звукоподражателна поезия; жестови демонстрации и поведенчески актове. Поведенческите жестове на художниците стават особено важни. Приема се, че тези прояви са първообразите на съвременните пърформанси. Някои от футуристите правят първите опити за включване на механиката и реалното време в произведенията си, което ги прави праобрази на кинетичното изкуство. Футуристите (както и дадаистите) се възползват от възможностите, които предоставят новите медии (киното, фотографията). Изследват последователните фази на движението.