(фовизъм от фр. fauves – диви животни). Течение в модерното изкуство възникнало около 1905 г. във Франция. Има сравнително кратък живот – около 10 години. Терминът се появява когато критикът Луи Воксел, след едно посещение в салона на независимите възкликнал за класическата скулптура, поставена в средата на залата, че това е „Донатело сред дивите зверове“ („фов“ на френски означва див звяр).
Фовизмът е първото течение в ранния европейски авангард. Не е програмно явление и не е подкрепено особено с текстове. Фовизмът предлага едно съвършено ново третиране на цвета в неговите най-изявени качества. Използва се чистият цвят – цветът изстискан направо от тубата. Това е първото радикално направление, което преодолява пространството. Класическият изобразителен модел се заменя с условно декоративен, основан на базата на чистите цветове. За Фовизма, проблемът за цвета е водещ. Все още има една, макар и условна форма. Важен момент е, че художниците фовисти се влияят от изкуството на примитивните култури (африканското изкуство), поради което нараства експресивната сила на изображението. Също така петното (чистият цвят), който Сьора и Синяк въвеждат още в постимпресионизма, става конституиращ признак при фовистите.
Основните представители на фовизма са Анри Матис, Андре Дерен, Жорж Брак, Клеес ван Донген, Албер Марке Раул Дюфи и др. Голяма част от тези художници са били ученици на Густав Моро, който е сред първите, които правят експерименти с цветовете и достига до абстрактната форма преди Кандински. Фовистите не са организирана група, за неформален лидер се приема Анри Матис.