Под „редимейд“ (от англ. – ready-made – готово направено) се разбира индустриално създадени функционални предмети от ежедневието, които художниците директно използват, променяйки контекста им. За първи път в историята на изкуството авторът изразява себе си чрез форма, която не е негово собствено творение и дори не е форма на изкуството. Това е принос в развитието на цялото модерно изкуство. Ключовият момент за редимейда е извеждането на отделния предмет извън присъщите му място и функция, и поставянето му в коренно различна ситуация, която дава друга насока за неговото възприемане. Първият чист пример за подобна творба е от 1914 г. и представлява метална сушилка за бутилки, купена от Дюшан от универсален магазин в париж. Единственото, което авторът прави е да ситуира предмета извън функционалната му среда и да постави надпис – заглавие, което препраща към друг контекст. Така Дюшан кара публиката да погледне по по-различен начин на него, превръщайки го в обект на съзерцание. Проблематизира се самата граница на изкуството, като вниманието се измества от творението към идеята на автора. На тази основа Дюшан поставя началото на концептуалната тенденция в изкуството на ХХ век, като извежда съвършено нов модел на функциониране на изкуството, базиран на мисловното пространство.