Кубизмът възниква във Франция 1907 г. и се развива до 1914 г. Терминът е измислен от Луи Воксел, който през 1908 г. пише за картина на Брак, че сякаш е изградена от малки кубчета. Също така пише, че Брак се влияе от Сезан и египетското изкуство.
Кубизмът е създаден от Брак и Пикасо, които по това време работят заедно. Освен тях, в тази област се изявяват Хуан Гри, Фернан Леже, Делоне, Алберт Глез, Жан Метсанже и др. Глез и Метсанже издават книгата „За Кубизма“ – първата книга, която се появява като теоретичен опит.
Това не е теоретично явление. Пикасо казва, че вътрешните мотиви на кубизма са чисто пластически. Чак след това започват да се търсят някакви теоретични модели. В основата си, кубизмът тръгва от късното творчество на Сезан от една страна, а от друга от негърското изкуство. Съществува голям интерес към примитивите. Буквално се заимстват модели на африкански маски. Примитивите са жив източник за развитие на личното творчество извън академизма.
Идеята е да се създава живопис, която изгражда илюзия за пространство далеч от реалната перспектива. Кубистите разлагат формата така, че тя да се вижда от различни гледни точки едновременно. Това дава повод на някои критици да говорят за четвърто измерение – времето. В творбата съществуват едновременно множественост на гледните точки, и синтезирането им в един образ. Водещо е конструктивното начало, а не подражателността на натурата, което прави художника повече архитект и конструктор, от колкото изобразител. В цветово отношение картините са монохромни, защото става дума за формата. За това кубизмът се реализира и в скулптурата. Сред големите открития на кубизма е колажа.
Съществуват три периода в развитието на кубизма – „Негърски период“ , „Аналитичен кубизъм“ и „Синтетичен Кубизъм“.