Терминът се въвежда през 1912 г. от Херват Валден – издател на немското списание за изкуство „Дер Щурм“ (Бурята), което е сред основните защитници на авангарда.
Експресионизмът е течение в модерното изкуство, което възниква 1905 г. в Германия. Продължава около 12-13 години. Името идва от „експресия“ – изказ, израз. В основата на експресионизма стои творчеството на Ван Гог, като влияние оказват и работите на Едварт Мунк. Художниците от това течени търсят директен изказ на душевното си състояние в картините, които рисуват. В този смисъл като експресионизъм се разбира степен на повишена изказност.
Във формален план в експресионизма се използва много силната деформация, като основен принцип. Цветът няма толкова естетически, колкото сугестивни качества. Художниците търсят изкривяване и издължаване на линиите и формите, използват неестествени, наситени цветове предимно в тъмен колорит, до крайност опростяват детайлите. Картините са освободени от разказвателност, в същото време запазват известна степен на социалност. Липсват резки контрасти и дисхарммония. Силно влияние в творбите на художниците оказва увлечението по „примитивните“ култури – линия, която експресионистите „попиват“ от изкуството на Пол Гоген. Същото така, съществува позоваване както на фовистите, така и на късносредновековното германско изкуство и немския ренесанс.
Освен в живописта, експресионизмът има проявления и в скулптурата и графиката, където се правят дърворези. В тях се долавя много силно търсене на примитива.
Има две групи художници – „Мост“, създадена 1905 г. в Дрезден.и „Синият конник“ – възникнала 1912 г. в Мюнхен. Още преди Първата световна война, експресионизмът се разпространява из цяла Европа, като има осезателни проявления във Виена и Париж.
Негови представители са: Ернст Лудвиг Кирхнер, Карл Шмид-Ролклуф, Ерих Хекел, Фриц Блаил, Емил Нолде, Ото Мюлер, Макс Пехщайн, Василий Кандински, Франц Марк, Аугуст Маке, Паул Клее, Алексей фон Явленски, Лайънъл Файнингер, Вилхелм Лембрук, Оскар Кокошка, Егон Шиле, Жорж Руо и др.