(от итал. – graffiato – надрасквам) Графитите са най-традиционната проява на стрийтарт. Първите им проявления са от 60-те и началото на 70-те години на ХХ век във Филаделфия и се свързват с имената на Корнбред и Кул Ърл. Графитите добиват известност през 80-те в Ню Йорк, като проява на американската хип-хоп култура. Представляват рисунки със спрей или тебешир на публични места, изоставени сгради или в метрото. Често са използвани от уличните банди като форма на вандализъм. Обикновено рисунките включват знаци или надписи с псевдонимите на техните автори. Най-простите и разпространени графитиформи са така наречените тагове (от англ. – tag – маркирам) – стилизирани подписи, направени в един цвят, който контрастира с фона. Графити художниците черпят вдъхновение от образите на поп културата и от анимацията – от творбите на Рой Лихтенщайн, Вон Боуд и др. Сред създателите на нюйоркската графити школа са Таки 183 (TAKI 183) и Стан 153 (STAN 153).
Легитимацията на изкуството на графитите в галерийните институции се свързва с личностите на Жан Мишел Баския и Кийт Харинг. Създадените от Харинг уникални фигури, надписи и знаци, поставени на публични места, по билборди и крайпътни стени, започват да се показват в галерии и да се публикуват в каталози, което довежда до голяма популярност на това изкуство по целия свят. В конвенционалните арт среди то получава името „графити арт“.
С институционалното си усвояване и комерсиализация във вид на корпоративни и обществени поръчки, графитите губят новаторската си аура. През 90-те на тяхно място се появяват постграфитите, кито за разлика от първичната вандалска насоченост на традиционните графити, търсят социален или политически ангажимент, като се дистанцират от всякаква корпоративна и институционална принадлежност.
Разновидност на графитите са шаблонните графити. За тях, уличните художници ползват предварително подготвени шаблони, което им позволява много бързо да създават творбите си. Това е важно предвид предпочитанията да се работи на забранени от властите места. За бащата на шаблонния графит се смята Блек ле Рат (Ксавиер Проу) през 1981 г. Той е сред първите графити артисти в Париж. През 1985 г. шаблоните се появяват в Ню Йорк. Масовото разпространение на този тип графити в наши дни се свързва с творчеството на британския артист Банкси.