Понятието е свързано с естетическия термин „академичен“ и обозначава изкуство, което следва изобразителен модел подчинен на строго определени правила, изискващи определена школовка. Моделът, създаден през XVI век от братята Карачи в Италия, като реакция на маниеризма, се превръща в основа за подготовката в художествените академии. Според академичните правила изкуството трябва да представлява идеализирано илюзорно уподобяване на действителността с изразните средства на живописта, графиката и скулптурата. То трябва да следва класическите образци от Ренесанса и гръко-римската античност; да се съобразява с анатомията и правилата на правата перспектива; да се ограничава с изобразяване на общозначимото, обикновено свързано с библейска или историческа тематика. В академизма съществува йерархия на жанровете, като най-високо стоят фигуралната композиция и портретът, а на най-ниско – натюрмортът и пейзажът. Съществуват и регламентации относно композициите и изграждането на колорита.
Академизмът се налага като официална линия на изкуството на XVII, XVII и XIX век. Цялото модерно изкуство се създава в противовес на неговите правила.