(фр. avant-garde – водещ, изпреварващ времето си) Понятието има военен произход, като впоследствие преминава в политиката и естетиката. Терминът обозначава явление в изкуството на ХХ век, свързано с появата на радикални, новаторски, бунтарски движения, насочени към ново изкуство, изпреварващо времето си. Търси разрушаване на класическите норми. Свързано е с радикален отказ от европейската художествена традиция и активизиране на пластичните изразни средства за сметка на наративността.
Авангардът е явление, което противоречи на обществените нагласи, поради което има елитарен характер – не е общодостъпно и функционира в много тесен кръг. Проблематизира самото съществуване на изкуството, като в същото време прокламира иновативност. Проявите на авангарда са програмни и се нуждаят от словесна легитимация. Това определя наличието на текстове – манифести и теории, чрез които се обяснява значението им.
Ранния авангард започва около 1905 г. с появата фовизма във Франция. Развива се в цяла Европа. След Втората световна война, център на развитие на авангардните течения в изкуството стават Съединените американски щати. Продължава до началото на 70-те години на ХХ век. В разпространената медийна употреба на понятието, често под „авангардно“ се разбира „иновативно“, което не е състоятелно за съвременната ситуация. Художествени течения свързани с авангарда са: фовизъм, футуризъм, експресионизъм, кубизъм, конструктивизъм, абстракционизъм, дада, сюрреализъм, нов реализъм, флуксус, и др.