2/2014

автор: Добрин Атанасов

 

Видеоарт е направление в медийните изкуства, което се възползва от възможностите на видео технологиите за генериране и манипулация на видео изображения. Видеоартът е част от технологичната тенденция на развитие в изкуството, която проблематизира отношенията между артиста, техниката и реалността. Тази изразна форма в изкуството се появява през 60-те години на ХХ век и продължава развитието си до около средата на 90-те, когато нетартът и дигиталните изкуства го изместват от актуалния фокус на художниците.
За първо произведение на видеоарта се смята заснемането от Нам Джун Пайк на парада при посещението на римския папа в Ню Йорк през 1965 г. Пайк използва заснетите кадри още същата вечер във флуксус събитие.

Пряко отношение към използването на видеото от художниците има създадената от SONY портативна видеокамера, която излиза официално на пазара през 1967 г., но няколко години преди това, фирмата дава достъп до нея на художници от Европа и САЩ.

В концептуално направление, от самото си зараждане видеоартът се явява критика на комерсиалната телевизия. Като проблематика, свързана с отношенията артист – технология, развитието му продължава линията на развитие на експерименталното кино.

В работата на видеохудожниците могат да се наблюдават две различни ориентации, преди всичко свързани с мястото, което заемат техническите средства при създаването на творбата.
Първият тип ориентация може условно да се нарече външна (документална). При нея камерата се ползва като обикновен прибор за записване. Тя е по-скоро инструмент за документиране на определени действия на художниците или създадени от тях ситуации. Пример за такъв подход са експериментите на Брус Науман, който поставя включена камера в студиото си, като я оставя свободно да записва всяко негово движение или мимика, след което подбира определени кадри от записа за представяне. Към този подход към видеото можем да причислим записването на концептуално изкуство – акции, хепънинги, често концентрирано върху самото тяло на художника. Снимат се също и репрезентации на бодиарт. В тези случаи художниците използват видеото с цел да увеличат своите документации, до този момент ограничени с текстове и статични снимки. Конкретен пример е Бас Ван Адър, който в поредица от кратки видеа заснема инсценирани ситуации на падания.

При втория тип ориентация възможностите на видеотехнологията се използват за генериране, манипулация и промяна на визуални образи. Нея можем да наречем вътрешна (манипулативна). Тук включваме и формално изследване на пластични елементи. Подобен подход използва Нам Джун Пайк. При него електронните прибори се експлоатират не просто като записващ уред, а като комплексен художествен подход за манипулиране видео образа. Пайк успява да направи черно-бели абстрактни записи, чрез манипулация на диспозицията на електронните елементи вътре в самата камера. Също така, заедно с Шуя Абе конструират така наречения „Абе синтезатор“, който обработват 7 канала видео в реално време.

По отношение на начина на представяне на видеотворбите, биха могли да се разграничат две категории: чрез директно представяне на запис на творбата на монитор или видеостена или като част от синтезно произведение – видеоскулптура, инсталация, пърформанс.

Сред водещите артисти, които се изразяват чрез видеоарт са: Бас Ян Адер (Bas Jan Ader), Вито Акончи (Vito Acconci), Вазукла (Vasulka), Ант Фарм (Ant Farm), Гари Хил (Gary Hill) и др.

След 90-те видеоартът се променя. „Документа 10“ през 1997 г. е първият голям арт форум, който включва видеоарт във формалната галерийна общност. От този момент творби на видеоарта започват да се появяват масово в галериите. Към тази изразна форма се ориентират много млади артисти, които често не са запознати с традицията ѝ. Под влияние на тези фактори се разширява експлоатираната тематика. Навлизат теми от философията, социалната критика и от историята на самото изкуство.

Източници:

http://www.arthistoryarchive.com/arthistory/videoart/
http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10215&texttype=2
http://www.goethe.de/ins/tr/lp/prj/art/med/str/bg9832157.htm

 

 

 

<iframe width=“560″ height=“315″ src=“https://www.youtube.com/embed/Nxyd-0khNZg“ frameborder=“0″ allow=“autoplay; encrypted-media“ allowfullscreen></iframe>
<iframe width=“560″ height=“315″ src=“https://www.youtube.com/embed/AFXLkPAT6dg“ frameborder=“0″ allow=“autoplay; encrypted-media“ allowfullscreen></iframe>
 
 
Паралелни стъпки, паралелни пространства. Модерното и съвременното изкуство 
автор: ©  Добрин Атанасов, 2014; издател: © Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, 2014
ISSN 3033-1463