1/2017
автор: Добрин Атанасов
Абстрактният експресионизъм е първото новоавангардно течение, развило се в САЩ след Втората световна война. Чрез него за първи път Съединените американски щати съсредоточават вниманието на артистичния свят и утвърждават Ню Йорк като новия световен артистичен център, заменил Париж.
Терминът „абстрактен експресионизъм“ е използван за първи път в списание „Дер Щурм“ през 1919 г. за нереалистичните творби на немските експресионисти, а впоследствие – през 1925 г. – за лиричните абстракции на Василий Кандински. През 1946 г. понятието е употребено в списание „Ню Йоркър“ от критика Робърт Коутс, за да обозначи творбите на група американски художници, работили през 40-те и 50-те години на ХХ век основно в Ню Йорк. Общността става известна и под името Нюйоркска школа.
Контекстът в който течението се развива е доста сложен. От една страна в Америка по време на войната емигрират много европейски художници които оказват влияние на развитието на американското изкуство. Същевременно светът навлиза в ерата на Студената война и изкуството също става поле на идеологическо противопоставяне между двата конфронтиращи се политически блока. Абстрактното изкуство в Западния свят е превърнато в символ на свободата и демократичността в противовес на фигуративния социалистически реализъм, наложен в Източния блок. Немаловажен е фактът, че за утвърждаването на художниците от течението сериозно е спомогнала Федералната програма за развитие на изкуството в САЩ, която през 30-те години им е осигурявала държавни поръчки за мащабни монументални творби. Впоследствие по време на Студената война абстрактното изкуство се лансира от американското правителство като идеологически инструмент, който пропагандира западния либерализъм.
Абстрактният експресионизъм се явява пресечна точка на различни посоки в търсенията на модернистите. От една страна изхожда от Кандински и неговата лирична абстракция, свързана с подчертано емоционално отношение към цветовете, линиите и формите. В същото време отпраща към сюрреалистичните практики за автоматизиране на жеста и изключване на съзнанието от творческия акт. Важни тук са психоаналитичните идеи на Фройд и най-вече на Юнг за мита, колективната памет и несъзнавано. Основополагаща за течението е екзистенциалната философия.
На преден план в творчеството на абстрактните експресионисти е емоционалния импулс и случайността. Смята се, че съществена част от идеите им възникват в дискусия на художника Адолф Готлиб с други представители на Нюйоркската школа по отношение на ползване на класически теми. Тогава Готлиб започва да рисува платна изпълнени с пиктограми, тематично базирани на антични трагедии. Пиктограмите, които в същността си представляват праисторически форми на писменост чрез опростени картинни изображения са често неразбираеми за зрителя. Остава обаче първичното примитивно въздействие, което въпреки липсата на конкретни значения дава на публиката неповторимо преживяване, базирано на интуицията.
В апогея на развитие на течението се оформят два водещи изобразителни стила – „живопис на действието“ (Action Painting) и „живопис на цветните полета“ (Color Field Painting).
Художниците, които се насочват към живописта на действието възприемат правенето на живопис като постоянен процес на осъзнати и неосъзнати решения, които въображението диктува при съприкосновението с платното. Водещ е принципът на спонтанността и подчертаната експресивност при полагане на цвета. Моторният момент е много важен. Авторът използва четката като трансмисия на артистичния жест. Така се създават спонтанни, често независими дори от самия художник петна. Търси се освобождаване на творческия импулс и отприщване на вътрешната енергия. Съществува само спонтанност, автоматичност без каквото и да е изучено изграждане на форма. Често картините са без център и без рисунка.
Подобна посока следва творчеството на Вилем де Кунинг с енергичното си, граничещо с ярост нанасяне на боята. Тук е момента да кажем, че не всички представители на абстрактния експресионизъм се отказват напълно от натурата. Де Кунинг например запазва връзката с видимото. В шестте варианта на картината си „Жена“ (1950 – 52) той тотално разбива наложеният от масовата култура естетически модел за женска красота, като го заменя с един груб и суров образ, сякаш изваден от най-мрачните дълбини на подсъзнанието. Очевидно е влиянието на сюрреализма, което личи и в творчеството на един от пионерите на течението – Аршил Горки. Горки е може би авторът, чиито теоретични размишления върху абстрактния експресионизъм повлияват най-осезателно върху останалите художници от групата. Най-известната му творба е „Червеникавокафявото е цветът на гребена на петела“ (1944), където можем да открием връзки със Сезан и Пикасо.
Художникът, превърнал се в световна емблема на абстрактния експресионизъм и в частност на живописта на действието е Джаксън Полък. Той създава свой собствен метод наречен „дрипиг“ (накапване). Плиска боята директно от буркана, след което изпръсква и накапва с различни цветове, добавя понякога пясък, натрошено стъкло или други малки предмети. Работи върху много големи платна, поставени направо на пода. По този начин той самият се чувства не пред, а в картината. Онова, на което Полък най-много държи е енергията на конкретния творчески жест, чрез която боята се полага. Самият художник се движи върху платното и тялото му оставя следи по него. Така работите запечатват вътрешните биологични импулси които движат автора. През последните шест години от живота си Полък постига изключителен комерсиален успех, а цените на картините му се задържат високи за доста голям период от време. През 2006 г. творбата му „Номер 5“ (1948) е продадена за 140 000 000 долара.
Другата линия в развитието на абстрактния експресионизъм – живописта на цветните полета – залага на подход, който може да се определи като противоположен на „екшън“ художниците. Артистите, които работят в тази посока рисуват внушителни по размери картини, съдържащи мащабни цветни петна които запълват големи части от платното. Творбите са изчистени от всякакви детайли и знаци, отразяващи психическото състояние на автора. Посоката на търсене са първичните човешки емоции. Във философско отношение личи влиянието на ориенталската съзерцателност.
Най-пряко тези идеи са отразени в творчеството на Марк Ротко. Опростените структури на картините му, състоящи се от по няколко цветни полета с неконкретизирана правоъгълна форма търсят универсална символика, която води зрителя до драматични преживявания. Самият Ротко посочва, че не се интересува от връзката между формата и цвета, нито има намерение да създава или акцентира на формалното съотношение на цвят и пространство. Търси емоционално въздействие чрез създаване на лична съзерцателна зона. Целта му е зрителят да се почувства обгърнат от картината. Поради тази причина отказва творбите му да се рамкират, за да не се ограничават в пространството. Също така предпочита да са закачени много ниско, за да се подсили усещането, че съзерцаващият ги е погълнат от платното. По този начин цели освобождаване на емоционален заряд, който препраща към изразяването на основни човешки чувства като трагедия, екстаз, проклятие и т.н.
Барнет Нюман също е сред художниците на цветните полета. Монохромните му платна пресечени с отделни аморфни черти препращат към метафизични изживявания, отразяващи отношенията между божественото и човешкото. Търсенията са доста близки до тези на Ротко. Подобно на него Нюман насърчава публиката да стой близо до картините, за да усети физическия и емоционалния им заряд. Това изживяване, според автора, би дало усещане на зрителите за самите тях и за мястото им във вселената.
Абстрактния експресионизъм има своите рефлексии и в Европа. Изложбата на Джаксън Полък в Париж през 1952 г. оказва влияние на френската арт сцена, което води до формиране на местен вариант на течението, наречен „ташизъм“ (от фр. tache – петно). Основните художници, които свързваме с него са Жорж Матийо и Ханс Хартунг. И двамата спадат към кръговете на европейския лирически абстракционизъм, който реагира на налагащия се в края на 40-тегодини на ХХ век систематичен рационален подход към абстракцията. Ташизмът в известна степен се родее с информалното изкуство (Art Informel), чиито основи също можем да открием в абстрактния експресионизъм.
Жорж Матийo извежда до крайност афиширането на артистичния жест. Заема от Полък принципа, че процесът на общуване с материала е по-важен от крайния резултат и превръща създаването на живопис в ритуал. Прави го под формата на художествена акция. Матийо рисува творбите си пред специално поканена за целта публика, облечен в старинни дрехи на фона на музика.
Ханс Хартунг от своя страна заимства експресивността на калиграфския жест в културите на Далечния изток и създава друга разновидност на течението, която нарича „абстрактна калиграфия“.
-
- Адолф Готлиб, „Пиктограма“, 1946 г., маслени бои върху платно (90 x 119.4 см), галерия „Олбрайт-Нокс“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ
-
- Аршил Горки, „Червеникавокафявото е цветът на гребена на петел“, 1944 г., маслени бои върху платно (186 x 249.8 см), галерия „Олбрайт-Нокс“, Бъфало, Ню Йорк, САЩ
-
- Вилем де Кунинг, „Жена III“, 1951-53 г., маслени бои върху платно (172.7 x 123.2), частна колекция
-
- Вилем де Кунинг, „Разкопки“, 1950 г., маслени бои върху платно (205.7 x 254.6), Арт институт в Чикаго, САЩ
-
- Джаксън Полак, „Номер 5“, 1948 г., синтетични бои върху талашит (243.8 × 121.9 см), частна колекция
-
- Джаксън Полак, „Номер 8“, 1949 г., синтетични бои-алкидни енамели върху платно (86.4 × 181.6 см), Neuberger музей, Ню Йорк, САЩ
-
- Джаксън Полак, „Сини полюси (Номер 11)“, 1952 г., синтетични бои-алкидни енамели върху платно (212 × 488.2 см), Национална галерия на Австралия, Канбера, Австралия
-
- Марк Ротко, „№ 1 (Кралско червено и синьо)“, 1954 г., маслени бои върху платно (288.9 × 171.5 см), частна колекция
-
- Марк Ротко, „№ 61 (Ръжда и синьо)“, 1953 г., маслени бои върху платно (115 × 92 см), Музей за съвременно изкуство, Лос Анджелис, САЩ
-
- Барнет Нюман, „Onement, I“, 1948 г., маслени бои върху платно (69.2 × 41.2 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ
-
- Жорж Матийo, „Capetians Everywhere!“, 1954 г., маслени бои върху платно (300 x 600 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
-
- Ханс Хартунг, „T-50 Картина 8“, 1950 г., маслени бои върху платно (96.8 x 146 см), музей „Гугенхайм“, Ню Йорк, САЩ
-
- Ханс Хартунг, „Без име“, 1960 г., въглен и креда върху хартия (65.5 x 50.2 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ
Източници:
Бел, Дж. Огледалото на света. Рива, С., 2009 г.
Джансън Х.У. История на изкуството, том 4. С., 2014
Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.
Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.
Arnason H., M. Prather. History of Modern Art. NY, 1998
Hess, B. Abstract Expressionism. Taschen, Koln 2016
Ingram, C. This is Pollock. Laurence King Publishing Ltd, London, 2014
http://www.glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/mark-rotko-chudoto-na-risuvaneto