Футуризъм

Футуризмът (от лат. futurum – бъдеще) е течение в модерното изкуство възникнало през първото десетилетие на ХХ век в Италия. За негово начало се смята „Манифестът на футуризма“, публикуван от поета Филипо Томазо Маринети през 1909 г. Манифестът прокламира радикален отказ от традиционните културни ценности, разрушаване на музеите, библиотеките и академиите за сметка на нова естетика, базирана на динамиката на съвременната цивилизация. Футуризмът се „проектира“ като изкуство на бъдещето. Идеологически е свързан с левите движения и фашизма. Подкрепен е от множество манифести. Проявява се в литературата, пластичните изкуства, театъра и музиката. През 1910 г. се появява манифест на художниците футуристи. Той е подписан от Умберто Бучони, Карло Карра, Джино Северини, Луиджи Русоло и Джакомо Бала.

Футуризмът е сред най-радикалните явления от Ранния европейски авангард – новаторско направление отричащо миналото. Футуристите виждат в абсурда на обществото възможност за обновление. Търсят се нови форми на изказ, различни от имитативните форми характерни за миналото. Художникът е рязко противопоставен на обществото. Отхвърлят се хармонията и добрият вкус, като буржоазни и символи на фалш. Футуристите казват, че старото изкуство трябва да бъде разрушено. Прокламират вредата от художествената критика. Смята се, че универсалният динамизъм трябва да бъде пресъздаден като динамично светоусещане. Съществува отхвърляне на сюжетността. Футуристите изследват последователните фази на движението с идеята да вклчат в творбата четвъртото измерение – времето.

От гледна точка на тематиката, футуристите се насочват към съвременността – спорта, машината, автомобила (машината е един от основните митове на модернизма). Във формален план се заимстват някои принципи от кубизма и абстрактното изкуство, както и от експресионизма. Характерна е известна еклектика.

Освен в Италия, футуризмът се развива и в Русия. Сериозно влияние на руския авангард оказва пътуването на Маринети до Санкт Петербург, но руския футуризъм се появява независимо от италианския. Развива се преди всичко в поезията и живописта, но има прояви и в театъра, киното и други области на културата. Проявленията на футуризма в Русия в значителна степен се свързват с направлението кубофутуризъм. Това типично руско авангардно явление обединява в себе си пластичните принципи на кубизма и футуристичните идеи за развитието на предмета във времето.

Манифестът на руските футуристи наречен „Шамар на обществения вкус“ е публикуван 1912 г. и е подписан от Борлюк, Лившиц, Маяковски, Хлебников, Кандински и др. Сред известните руски художници, които се изявяват в това направление са: К. Малевич, О. Розанова, Н.Гончарова П. Флонов, М. Ларионов и др.

Футуризмът е първото явление, което прави опит за излизане извън рамките на традиционната художествена творба. Футуристите правят симултатнтни рецитации на звукоподражателна поезия; жестови демонстрации и поведенчески актове. Поведенческите жестове на художниците стават особено важни. Приема се, че тези прояви са първообразите на съвременните пърформанси. Някои от футуристите правят първите опити за включване на механиката и реалното време в произведенията си, което ги прави предвестници на кинетичното изкуство. Футуристите (както и дадаистите) се възползват от възможностите, които предоставят новите медии като киното и фотографията.

Източници:

Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.

Бел, Дж. Огледалото на света. Рива, С., 2009 г.

Троев, П. Руският модернизъм. Енциклопедичен речник. Труд, С.,  2000 г.

Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10068&section_id=T020541#skipToContent

http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=267&article=548791694

http://slova.org.ru/n/futurizm/

http://iskysstvoxxvek.narod.ru/kubufutur.htm