Кубизъм

Кубизмът възниква във Франция 1907 г. и се развива до 1914 г. Терминът е измислен от Луи Воксел, който през 1908 г. пише за картина на Жорж Брак, че сякаш е изградена от малки кубчета. Също така пише, че Брак се влияе от Сезан и египетското изкуство.

Кубизмът е създаден от Брак и Пикасо, които по това време работят заедно. Освен тях, в тази област се изявяват Хуан Гри, Фернан Леже, Роберт Делоне, Алберт Глез, Жан Метсанже и др. Глез и Метсанже издават книгата „За Кубизма“ – първата книга, която се появява като теоретичен опит.

Това не е теоретично явление. Пикасо казва, че вътрешните мотиви на кубизма са чисто пластически. Чак след това започват да се търсят някакви теоретични модели. В основата си, кубизмът тръгва от късното творчество на Сезан, от една страна, а от друга – от традиционното африканско изкуство. Като цяло съществува голям интерес към примитивните култури. Буквално се заимстват модели на африкански маски. Примитивите са жив източник за развитие на личното творчество извън академизма.

Съществуват три периода в развитието на кубизма. Първият период се нарича „Негърски период“ (1907 – 1909 г.). За разлика от Фовизма и Експресионизма, акцентът тук не е цвета, а формата. Идеята е да се създава живопис, която изгражда илюзия за пространство далеч от реалната перспектива. Кубистите разлагат формата така, че тя да се вижда от различни гледни точки едновременно. Това дава повод на някои критици да говорят за четвърто измерение – времето. В творбата съществува множественост на гледните точки и синтезирането им в един образ. Водещо е конструктивното начало, а не подражателността на натурата, което прави художника повече архитект и конструктор, отколкото изобразител. Кубистите постулират правото на художника да бъде създател. Те твърдят, че изкуството е паралел на природата, а не нейно копие.

Вторият етап на Кубизма включва все по-голямо задълбочаване на разлагането на образа, все повече надребняване. Нарича се „Аналитичен кубизъм“ (1910 г.) Брак и Пикасо тогава започват да включват знакови елементи в картините – цифри, букви и други знаци. Този процес продължава и в последната фаза – „Синтетичен Кубизъм“.
Това е третия период на Кубизма. В него те откриват колажа. За пръв път в картина се вгражда друг, нееднороден елемент – пясък, хартия, дърво и т.н. Това е първият пробив на конвенцията за произведението на изкуството. През този период се преминава и към една по-декоративна живопис. Според Глез и Метсанже, разликата между декорацията и декоративната картина е, че картината е самостойна, има смисъл в самата себе си.

В цветово отношение картините са монохромни, защото става дума за формата. Затова кубизмът се реализира и в скулптурата. Той дава отражение и в много по-късни течения.
В страни от Пикасо и Брак съществува друга група художници, наречена „Златното сечение“. Тя включва Дюшан, Купка, Глез и др. Участниците в групата отдават значение на пропорцията, занимават се с метафизика, търсенията им са близки до тези на Мондриан за извеждане на чисти форми и пропорции. Това е вече кубизъм в много крайна фаза.

Източници:

Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.

Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10068&section_id=T020541