Кубизъм

8/2014

Кубизмът възниква във Франция 1907 г. и се развива до 1914 г. Терминът е измислен от Луи Воксел, който през 1908 г. пише за картина на Брак, че сякаш е изградена от малки кубчета. Също така пише, че Брак се влияе от Сезан и египетското изкуство.

Кубизмът е създаден от Брак и Пикасо, които по това време работят заедно. Освен тях, в тази област се изявяват Хуан Гри, Фернан Леже, Делоне, Алберт Глез, Жан Метсанже и др. Глез и Метсанже издават книгата „За Кубизма“ – първата книга, която се появява като теоретичен опит.

Това не е теоретично явление. Пикасо казва, че вътрешните мотиви на кубизма са чисто пластически. Чак след това започват да се търсят някакви теоретични модели. В основата си, кубизмът тръгва от късното творчество на Сезан от една страна, а от друга от негърското изкуство. Съществува голям интерес към примитивите, които представляват жив източник за развитие на личното творчество извън академизма. 

За разлика от Фовизма и Експресионизма, акцентът при кубизма не е цветът, а формата. За това кубизмът се реализира и в скулптурата. Като цяло картините на кубистите са монохромни. Идеята е да се създава живопис, която изгражда илюзия за пространство далеч от реалната перспектива. 

Кубистите разлагат формата така, че тя да се вижда от различни гледни точки едновременно. Това дава повод на някои критици да говорят за четвърто измерение – времето. В творбата съществува множественост на гледните точки, и синтезиране на тези гледни точки в един образ. Водещо е конструктивното начало, а не подражателността на натурата, което прави художника повече архитект и конструктор, отколкото изобразител. Кубистите постулират правото на художника да бъде създател. Те твърдят, че изкуството е паралел на природата, а не нейно копие.

Съществуват три периода в развитието на кубизма. Първият период се нарича „Негърски период“ (1907 – 1909 г.). В него ясно личи влиянието на африканското изкуство. В много случаи буквално се заимстват модели на африкански маски. Именно от този период започват опитите за опростяване и разлагане на пластичните форми. Все още обаче в картините има известно цветово многообразие и допирни точки с натурността.

Вторият етап на Кубизма включва все по-голямо задълбочаване на разлагането на образа. Нарича се „Аналитичен кубизъм“ (1910 г.). Формите в него стават все по-надребнени, а палитрата – по-монохромна. Брак и Пикасо тогава започват да включват знакови елементи в картините – цифри, букви и други знаци. 

Този процес продължава и в последната фаза – „Синтетичен Кубизъм“. Това е третия период на Кубизма. В него се достига до едно от ключовите открития на модерното изкуство – колажът. За пръв път в картина се вгражда друг, нееднороден елемент – пясък, хартия, дърво и т.н. Това е първият пробив на конвенцията за произведението на изкуството. През този период се преминава и към една по-декоративна живопис.

В страни от Пикасо и Брак, съществува една група наречена „Златното сечение“. Тя включва Дюшан, Купка, Глез и др. Участниците в групата отдават значение на пропорцията, занимават се с метафизика, търсенията им са близки до тези на Мондриан за търсене на чисти форми и пропорции. Това е вече кубизъм в много крайна фаза.

Източници:

Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.

Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10068&section_id=T020541