Терминът се въвежда през 1912 г. от Херват Валден – издател на немското списание за изкуство „Дер Щурм“ (Бурята), което е сред основните защитници на авангарда по онова време.
Експресионизмът е течение в модерното изкуство, което възниква 1905 г. в Германия. Продължава около 12-13 години. Името идва от понятието „експресия“ – изказ, израз. Като основа за своите търсения, художниците експресионисти поставят творчеството на Ван Гог. Известно влияние оказват и работите на Едварт Мунк.Последователите на това художествено течени търсят директен изказ на душевното си състояние в картините, които рисуват. Влияние върху възгледите им имат неокантианските теории на Хенрих Рикерд, според когото обект на познанието не е външният свят, а съдържанието на човешкото съзнание. Рикерд развива теорията за емпатията или „вчувстването“. Експресионистите застават зад неговото убеждение, че чувствата на художника се изразяват в предмета, който изобразяват. В този смисъл, под експресионизъм се разбира степен на повишена изказност.
Важни тук са и твърденията на Ортега и Гасет, който от своя страна казва: „Художникът сякаш е ослепял за външния свят и е насочил зеницата си навътре, по посока на вътрешните субективни пейзажи – интуитивно познание на вътрешната действителност.“
Във формален план в експресионизма се използва много силната деформация, като основен принцип. Цветът няма толкова естетически, колкото сугестивни качества. Художниците търсят изкривяване и издължаване на линиите и формите, използват неестествени, наситени цветове предимно в тъмен колорит, до крайност опростяват детайлите. Картините са освободени от разказвателност, в същото време запазват известна степен на социалност. Липсват резки контрасти и дисхармония. Силно влияние в творбите на художниците оказва увлечението по „примитивните“ култури – линия, която експресионистите „попиват“ от изкуството на Пол Гоген. Същото така, съществува позоваване както на фовистите, така и на късносредновековното германско изкуство и немския ренесанс.
Освен в живописта, експресионизмът има проявления и в графиката, където се правят дърворези. В тях се долавя много силно търсене на примитива.
За разлика от фовизма, експресионизмът е по-организиран. Има две групи художници – „Мост“ и „Синият конник“.
Група „Мост“ (Ди Брюке) е създадена 1905 г. в Дрезден. През между 1908 и 1911 г. членовете ѝ се местят в Берлин. Съществува до 1913 г. Групата включва художниците Ернст Лудвиг Кирхнер, Карл Шмид-Ролтлуф, Ерих Хекел, Фриц Блаил, Емил Нолде, Ото Мюлер, Макс Пехщайн. Името на групата идва от съчиненията на философа Фридрих Ницше, според когото „животът на човек не е край, а мост към по-добро бъдеще“.
Групата „Синият конник“ е с по-интернационален характер. Възниква 1912 г. в Мюнхен. Основана е от Василий Кандински и Франц Марк. Името ѝ идва от алманаха за изкуство, който издават. В групата членуват също: Аугуст Маке, Паул Клее, Алексей фон Явленски, Лайънъл Фейнинджър. Съществува до избухването на Първата световна война. През 20-те години Георг Грос и Ото Дикс продължават посоката на работа ѝ.
Още преди войната, експресионизмът се разпространява из цяла Европа, като освен в живописта и графиката, започва да се проявява и в скулптурата. Пример за това са творбите на Вилхелм Лембрук.
Във Виена редица художници правят преход от влиянието на сецесиона към експресионизма. В тази посока работят Оскар Кокошка и Егон Шиле. Във Франция течението също има своите проявления, най осезаемо в творчеството на Жорж Руо и Марсел Громер, но като влияние може да се открие и при представителите на Парижката школа: Модилиани, Шагал, Сутин, Паскин, Кислинг, дори при Пикасо.
-
- Ернст Лудвиг Кирхнер, „Две жени на улицата“, 1914 г., маслени бои върху платно (120.5 × 91 см), Колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия, Дюселдорф, Германия
-
- Ернст Лудвиг Кирхнер, „Потсдамер плац“, 1914 г., маслени бои върху платно (200 × 150 см), Нова национална галерия, Берлин, Германия
-
- Ернст Лудвиг Кирхнер, „Автопортрет като войник“, 1915 г., маслени бои върху платно (69.2 × 61 см), музей „Алън Мемориал“, Охайо, САЩ
-
- Ернст Лудвиг Кирхнер, „Групов портрет на участниците в група „Мост““, 1926-27 г., маслени бои върху платно (168 × 126 см), музей „Лудвиг“, Кьолн, Германия
-
- Карл Шмид-Ротлуф, „Жена с чанта“, 1915 г., маслени бои върху платно (95.2 × 87.3 см), галерия „Тейт Британ“, Лондон, Англия
-
- Ерих Хекел, „Двама мъже на маса“, 1912 г., маслени бои върху платно (97 × 120 см), Салон на изкуствата, Хамбург, Германия
-
- Ерих Хекел, „Бяла къща в Денгаст“, 1908 г., маслени бои върху платно (71 × 81 см), музей „Тисен – Борнемиса“, Мадрид, Испания
-
- Емил Нолде, „Танца около златния телец“, 1910 г., маслени бои върху платно (88 × 105.5 см), Старата Пинакотека, Мюнхен, Германия
-
- Емил Нолде, „Есенно море VII“, 1910 г., маслени бои върху платно (60 × 70 см), къща музей „Емил Нолде“, Зеебюл (Северна Фризия), Германия
-
- Емил Нолде, „Натюрморт с маски III“, 1911 г., маслени бои върху платно (74 × 78 см), музей на изкуствата „Нелсън-Аткинс“, Канзас, САЩ
-
- Ото Мюлер, „Пейзаж с жълти голи тела“, 1919 г., маслени бои върху платно (70.2 × 91 см), Mузей на модерното изкуство, Ню Йорк, САЩ
-
- Ото Мюлер, „Три момичета в гората“, 1920 г., маслени и темперни бои върху дърво (122 ×134.8 см), музей на изкуствата „Св. Луис“, Мисури, САЩ
-
- Макс Пехщайн, „Под дърветата“, 1911 г., маслени бои върху платно (73.6 × 99 см), Арт Институт в Детройт, САЩ
-
- Василий Кандински, „Мурнау, Дорфщтрасе“, 1908 г., маслени бои върху дърво (48 × 70 см), колекция „Мерцбахер“, Швейцария
-
- Василий Кандински, „Импровизация III“, 1909 г., маслени бои и гваш върху дърво (94 × 103 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
-
- Василий Кандински, „Църква в Мурнау“, 1909-10 г., маслени бои върху дърво (64.7 × 50.2 см), галерия „Ленбах“, Мюнхен, Германия
-
- Франц Марк, „Куче, легнало в снега“, 1910-11 г., маслени бои върху платно (62.5 × 105 см), музей „Щедел“, Франкфурт на Майн, Германия
-
- Франц Марк, „Синият кон“, 1911 г., маслени бои върху платно (112 × 84.5 см), галерия „Ленбах“, Мюнхен, Германия
-
- Франц Марк, „Големи сини коне“, 1911 г., маслени бои върху платно (105.7 × 181 см), Walker Art Center, Минесота, САЩ
-
- Франц Марк, „Съдбата на животните“, 1913 г., маслени бои върху платно (196 × 266 см), Музей на изкуството в Базел, Швейцария
-
- Аугуст Маке, „Дамата със зелено палто“, 1913 г., маслени бои върху платно (44 × 43 см), музей „Лудвиг“, Кьолн, Германия
-
- Аугуст Маке, „Човекът който чете в парка“, 1914 г., маслени бои върху платно (86.5 × 100.3 см), музей „Лудвиг“, Кьолн, Германия
-
- Паул Клее, „Розова градина“, 1920 г., маслени бои върху платно (49 ×42.5 см), галерия „Ленбах“, Мюнхен, Германия
-
- Паул Клее, „Сенецио“, 1922 г., маслени бои върху платно (40.3 × 37.4 см), Музей на изкуството в Базел, Швейцария
-
- Алексей фон Явленски, „Портрет на Александър Сахаров“, 1909 г., маслени бои върху платно (69.5 × 66.5 см), галерия „Ленбах“, Мюнхен, Германия
-
- Алексей фон Явленски, „Шоко с червена шапка“, 1909 г., маслени бои върху картон (75.6 × 65.7 см), музей на изкуството „Колумбус“, Охайо, САЩ
-
- Алексей фон Явленски, „Младо момиче с шапка от цветя“, 1910 г., маслени бои върху картон (67.5 × 49 см), Музей „Албертина“, Виена, Австрия
-
- Лайънъл Файнингер, „Рибар със синя риба“, 1912 г., маслени бои върху платно (57 × 75 см), частна колекция
-
- Лайънъл Файнингер, „Бенз VI“, 1914 г., маслени бои върху платно (100 × 125 см), частна колекция
-
- Оскар Кокошка, „Булката на вятъра“, 1913 г., маслени бои върху дърво (181 × 220 см), Музей на изкуството в Базел, Швейцария
-
- Оскар Кокошка, „Любителите на котки“, 1917 г., маслени бои върху платно (93.5 × 130.5 см), художествена галерия „Кунстхаус“, Цюрих, Швейцария
-
- Оскар Кокошка, „Странстващ рицар (автопортрет)“, 1915 г., маслени бои върху платно (89.5 × 180 см), музей „Гугенхайм“, Ню Йорк, САЩ
-
- Егон Шиле, „Портрет на Едуард Козмак“, 1910 г., маслени бои върху платно (100 × 100 см), дворцов комплекс „Белведере“, Виена, Австрия
-
- Егон Шиле, „Две жени“, 1915 г., акварелни бои, гваш и молив върху картон (32.4 × 50 см), музей „Албертина“, Виена, Австрия
-
- Егон Шиле, „Седнала двойка“, 1915 г., акварелни бои, гваш и молив върху картон (51.8 × 41 см), музей „Албертина“, Виена, Австрия
-
- Егон Шиле, „Седяща жена с присвито коляно“, 1917 г., акварелни бои, гваш и молив върху картон (46 × 30.5 см), Национална галерия, Прага, Чехия
Източници:
Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.
Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.
Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.
http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10959§ion_id=T027175
http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10953§ion_id=T011660
http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10956§ion_id=T009187
© Добрин Атанасов, 2014