Символизъм

3/2016

автор: Добрин Атанасов

Символизмът е течение което се възниква през 80-те години на ХIХ век във Франция. Освен в пластичните изкуства има проявления в поезията, музиката и театъра. Заражда се като реакция на реализма и натурализма, които се опитват да пресъздадат обективната реалност. За разлика от тях, символизмът се насочва към въображението и духовността. Във философски и естетически план се противопоставя на позитивизма и рационалното. В този смисъл има допирни точки с романтизма.

За формално негово начало и своеобразен манифест се смята статията „Символизъм“ на Жан Мореас, публикувана през 1886 г. във вестник „Фигаро“. Терминът е наложен именно от въпросната публикация, въпреки че тя по-скоро очертава вече утвърдили се художествени тенденции. Мореас говори за „екстериоризация на идеята“ и за „обличане на идеята в сетивна форма“. В тази връзка символистите се опитват да материализират личните си усещания, а не да изобразяват обективната действителност. Акцентират върху въображението и вътрешния си духовен свят, като оставят на заден план външната сетивност на видимото. Картините им отразяват индивидуален емоционален подход към конкретната тема. Изобразеното  се разглежда като символ на субективното емоционално изживяване на художника. Акцентът е върху наличието на значения, скрити зад формите, линиите и цветовете. Водеща е идеята, че зад физическия свят съществува духовна реалност.

Символизмът има повече идейно-естетическа отколкото пластическа същност. Ето защо художниците символисти работят в различни пластични стилистики. Естетиката на символизма не се конкретизира в точно определена форма. Художественото изразяване е посредством символни конструкции – чрез образи, които предполагат вторични значения на изобразяваните обекти. Идеята е да се търси по-многопланово въздействието на образа. Смята се, че водещо при творчеството е интуитивното знание. Обща черта в работите на символистите е, че характерът на използваната символика има изключително личностна интерпретация. Тъй като се акцентира на вътрешната реалност, а не на действителността, е много трудно да се определят сюжетите. За разлика от импресионизма, при символизма темата има значение, тъй като идеята е водеща. Художниците се насочват към глобални, общозначими теми като любов, смърт, темата за божественото и др.). Символизмът черпи от всички ресурси в които могат да бъдат намерени достатъчно символи – митология, приказки, легенди, библейски текстове, видения, спомени…

Сред първите художници, които свързваме със символизма е Пиер Пюви дьо Шаван. В творчеството му личи влиянието на Енгър и на италианския Ренесанс. Шаван е художник на стенописи, който се отказва от практиките на академизма. Опростява формите, ограничава колорита, и пренебрегва правилата на перспективата. Рисува алегорични сюжети, които наподобяват стилизирани антични фрески. В тях разказът е заменен с митологични внушения и неопределеност, което дава неограничена база за интерпретации. Сред произведенията му са: „Свещената гора“ (1883 – 84) – част от цикъл стенописи около главното стълбище на Музей за изящни изкуства в Лион, Франция; „Сън“ (1883); „Млади момичета край морето“ (1887); „Песента на овчаря“ (1891).

Густав Моро е символист, който изгражда фантазен свят базиран на митология и библейски сюжети. Признат е доста късно. Към края на живота си дори е приет за член на Академията за изящни изкуства в Париж. Там преподава на водещи автори свързани с модерното изкуство, като Анри Матис, Албер Марке и Жорж Руо. Сред най-популярните му творби е „Видението“ (1874 – 76), където интерпретира библейската история за Саломе. Въпросната тема е сред водещите в творчеството му. Други негови творби са: „Едип и Сфинкса“ (1864) и „Орфей“ (1865).

Одилон Редон е друг символист, който освен живопис, прави офорти и литографии. Изключително повлиян е от фантастичните образи на Гоя. Картините му могат да се определят като доста мрачни, дори плашещи. Рисува странни същества и образи, сякаш извадени от най-тъмните кътчета на подсъзнанието. Редон е сочен като предвестник на сюрреализма. Изследва страхове и кошмари далеч отвъд границите реалността. Вдъхновен е от творчеството на американския писател Едгар Алан По, на когото посвещава цикъл от литографии сред които „Окото като странен балон се издига към вечността“ (1882). Известни творби на Редон са: „Плачещият паяк“ (1881), „Човекът кактус“ (1881), „Циклоп“ (1914).

Една от водещите групи художници свързани със символизма се оформя около постимпресиониста Пол Гоген. Заедно с Емил Бернар и Пол Серюзие създават художествен подход, който търси синтез между емоционалното преживяване на художника и външния вид на изобразяваните природни форми. Наричат го синтетизъм. Групата работи известно време в Пон-Аван във френската провинция Бретан, където търси вдъхновение във фолклора и силно религиозния светоглед на местните хора. Тук те извеждат и конкретна живописна стилистика, характерна с плоски форми с ясно очертани тъмни контури. Наричат я клоазонизъм по името на специфичната техника за емайлиране „клоазоне“. Програмни творби на синтетизма са „Жътва на елда“ (1888) на Бернар и „Видение след проповед“ (1888) на Гоген.

Друга група символисти също е повлияна от Гоген. Това са набистите. Името им произлиза от староеврейската дума за пророк „наби“. Измисля го поетът Анри Казалис (Henri Cazalis), който сравнява младите художници с древните еврейски пророци. В групата са въвлечени Морис Дени, Пиер Бонар, Едуар Вюйар, Пол Серюзие и Феликс Валотон. Набистите разглеждат картината като еквивалент на получено от художника усещане. Различните цветни хармонии в платното са съответствия на емоционалните състояния на автора, породени от субективното възприемане на дадена гледка. Във формален план набистите използват доста декоративна стилистика, свързана с ярки контури, геометризирани чисти цветни петна и плоскостна стилизация на мотивите. Освен в сферата на живописта се изявяват в области като плакат, илюстрация, текстил, дизайн на мебели. Проектират и сценографии за символистките театрални постановките. В много от творбите им може да се открие влияние на съвременната тогава японска гравюра, както и пряка връзка с актуалния стил ар нуво.

Набистите повлияват силно и друг художник, когото можем да свържем със символизма – норвежеца Едвард Мунк. Дошъл през 1889 г. във Франция, Мунк се вдъхновява и от творчеството на Ван Гог и Тулуз-Лотрек. Поради ярко изразения си експресивен стил е смятан за предтеча на експресионизма. Първата му успешна творба е „Болното дете“ (1886) – една от шестте картини и поредицата литографии със същото име, запечатали миговете преди смъртта на по-голямата му сестра. Темите за живота, смъртта, любовта, отчаянието и страха Мунк отразява в цикъла картини „Фризът на живота“, рисуван в началото на 90-те години на ХIХ век. В този цикъл е и най-известната му творба – „Викът“ (1893). Картината първоначално е озаглавена „Отчаяние“ и има няколко версии. Изобразява на преден план лице на човек в ужас, който крещи на фона на бурно небе, а в далечината се виждат два приближаващи се силуета. Образът от картината е сред най-разпознаваемите в изкуството въобще.

Други автори, които свързваме със символизма са Фердинанд Ходлер и Франц фон Щук.

Източници:

Аврамов, Д. Естетика на модерното изкуство. Кибеа, С.,2009

Джансън Х.У. История на изкуството, том 4. С., 2014

Добрев, Д. Изкуството. История на идеите. С., 2014

Моризо, Ж., Р. Пуиве, Речник по естетика и философия на изкуството. РИВА, С., 2012

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

Arnason H., M. Prather. History of Modern Art. NY, 1998

http://www.theartstory.org

Паралелни стъпки, паралелни пространства. Модерното и съвременното изкуство 

автор: ©  Добрин Атанасов, 2016; издател: © Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, 2016

ISSN 3033-1463