автор: Добрин Атанасов
Реализмът е направление в изобразителното изкуство, развило се около средата на XIX век. Проявява се в Западна Европа и Русия. Възниква с идеята да отразява типичната действителност извън идеализациите на академизма и емоционалната отнесеност на романтизма. Представлява нещо противоположно на художественото обобщение. В същността си е предмодерно явление, което се отказва от митологията и историческите сюжети. Насочва се към обективно отразяване на съвременната тогава действителност в нейните конкретни измерения. Казано с други думи, художниците реалисти започват да рисуват обикновените хора и събития на базата на преките си наблюдения, в противовес на установените от академията правила.
Историческият контекст, който определя тази промяна в изкуството, е свързан с Февруарската революция във Франция от 1848 г., когато гражданите защитават правото си на труд и обикновените хора получават правото да гласуват. Реализмът в голяма степен отразява зараждащите се по това време в Европа социалистически нагласи. Освен социалния уклон в обществен план, силно влияние върху промяната на живописта оказва и появата на фотографията.
Името на течението идва от изложбата, която художникът Густав Курбе прави на Световното изложение в Париж през 1855 г., след като картината му „Ателието на художника: истинска алегория обобщаваща седем години от моя живот на художник и моралист“ (1855) е отхвърлена от журито на Парижкия салон. Тогава Курбе представя картината заедно с други свои творби в една барака, под общото име „Реализъм. Г-н Курбе“. През същата година публикува и Манифест на реализма, в който пледира за изкуство, което отговаря на реалния живот. Други емблематични за реализма творби, които Курбе рисува са: „Каменоделци“ (1849) и „Погребение в Орнан“ (1849 – 50) – за последната художникът кани петдесет души да му позират в ателието в съответните типични облекла. Подходът му е по-скоро фотографски, отколкото в традициите на живописта.
Корените на реализма можем да открием в творчеството на група художници, които се установяват в селцето Барбизон, близо до Фонтенбло във Франция. Това е така наречената Барбизонска школа. Основните художници там са Жан-Франсоа Миле, Жан-Батист-Камий Коро, Теодор Русо, Шарл-Франсоа Добини. Основният обект в творчеството на тези автори е провинциалният пейзаж. Красивата природа и простотата на селския бит те противопоставят на покварата на градския живот – една концепция, свързана с вярата им във възпитателната функция на изкуството. „Барбизинците“ рисуват пленерно, от натура, като черпят вдъхновение от картините на английския романтичен художник Джон Констабъл. Изборът на обикновени теми, натурализмът и подчертаният афинитет към детайла са отражение на стремежа към реалистичност и дистанциране от битуващия тогава романтизъм. Практиките на тези художници се оказват особено значими за по-нататъшното развитие на модерното изкуство. Такъв пример са опитите да се улови ефектът на светлината в пленерните пейзажи на Коро. Тези опити довеждат въпросния автор до изобразителния похват на внушение характерен по-късно за импресионистите.
Жан-Франсоа Миле е художникът от Барбизонската школа, който има изключително значение за реализма. Рисува реалистични сцени от селския живот, които пораждали спорове у традиционалистите, тъй като са изпълнени в мащаба на класическите исторически творби. Картината му „Събирачи на класове“ (1857) е типичен пример за изместването на акцента върху хората от най-ниското социално стъпало. Творбата изобразява три селянки, които събират остатъците от реколтата на фона на пасторален селски пейзаж. На заден план се вижда размитата фигура на земевладелеца и неговите работници.
Много по-социално заострено е творчеството на друг френски реалист – Оноре Домие. Домие е автор на политически карикатури и рисунки, които публикува в сатирични списания. Рисува и около триста живописни платна. Сред най-известните му творби са: „Перачките“ (ок. 1863), „Този спокойно можете да го изпишете“ (1834), „Улица Транснонен, 15 април 1834“ (1834). Домие създава и серия от скулптурни бюстове – шаржове.
Голямо разпространение реализмът получава в Русия. Передвижниците („Скитниците“ или „Странстващите“) е обединение от художници реалисти, които се противопоставят на ограниченията налагани от академията. Те застават зад идеята за пренасяне на изкуството по-близо до народа. Създават Общество за пътуващи изложби с цел да запознаят хората от руската провинция с постиженията в изкуството. Темите на тези художници са свързани както със социалното неравенство, така и с красотата на селския бит. Водещ жанр е пейзажът, като тук той придобива типични национални черти – пейзажите рисувани от передвижниците стават разпознаваеми навсякъде по света като символ на руското. Интересен е фактът, че творбите на тези художници придобиват много голяма популярност благодарение на масовото им репродуциране от местни фотографи. Снимките на картините е можело да бъдат закупени на самите изложби; публикували са се в списания, на пощенски картички; с тях са илюстрирани книги. Обществото реализира 48 пътуващи изложби. Съществува близо 50 години (между 1870 г. и 1923 г.), като се превръща в символ на руското изкуство на XIX век. Сред художниците, станали част от него са: Иван Шишкин – автор, който намира вдъхновение в руските гори и дивата природа; Исак Левитан – пейзажист, майстор в създаването на специфични душевни настроения чрез одухотворяване на природата; Николай Касаткин, който отразява трудния живот на миньорите от Донецка област в Украйна; Виктор Васнецов, известен с митологичните и историческите си сюжети. Най-емблематичният е Иля Репин. Картината му „Бурлаците на Волга“ (1870-73) се превръща в символ на движението с реалистичната си концепция и социален ангажимент. Творбата изобразява група измъчени мъже, облечени в изпокъсани дрехи, които теглят кораб нагоре по течението на река Волга.
Реализмът в Германия се свързва с творчеството на Адолф Менцел. Темите, които го занимават са насочени преди всичко към работническата класа. Ключова картина на Менцел е „Железопрокатен завод“ (1875). Работата става известна с името „Съвременните циклопи“ и отразява тежките условия на труд в стоманолеярната индустрия в тогавашна Прусия.
-
- Густав Курбе , „Ателието на художника: истинска алегория обобщаваща седем години от моя живот на художник и моралист“, 1855 г., маслени бои върху платно (360 х 598 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Густав Курбе , „ Добър ден, господин Курбе“, 1854 г., маслени бои върху платно (132.4 х 151 см), Музей Фабр, Монпелие, Франция
-
- Густав Курбе , „Каменоделци“, 1849 г., маслени бои върху платно (165 х 257 см), унищожена през Втората световна война
-
- Густав Курбе , „Погребение в Орнан“, 1849 г., маслени бои върху платно (315 х 660 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Жан-Батист-Камий Коро , „Цитаделата във Волтера“, 1834 г., маслени бои върху платно (70 х 94 см), Лувър, Париж, Франция
-
- Жан-Батист-Камий Коро , „Изглед от Фарнес Гарден“, 1826 г., маслени бои върху хартия, монтирана върху платно (28.8 х 50.4 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Теодор Русо , „Пейзаж с мост“, 1850-52 г., маслени бои върху дърво (28 х 36 см), Ермитаж, Санкт Петербург, Русия
-
- Шарл-Франсоа Добини , „Лодки“, 1865 г., маслени бои върху дърво (38.5 х 66.5 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Жан-Франсоа Миле , „Събирачи на класове“, 1857 г., маслени бои върху платно (84 х 112 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Жан-Франсоа Миле , „Вечерна молитва (Анжелюс)“, 1857-59 г., маслени бои върху платно (55.5 х 66 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Оноре Домие , „Перачките“, 1863 г., маслени бои върху дърво (49 х 33 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Оноре Домие , „Улица Транснонен, 15 април 1834“, 1834 г., литография (36.4 х 55 см)
-
- Оноре Домие , „Гаргантюа“, 1831 г., литография (30.5 х 21.4 см), Националната библиотека, Париж, Франция
-
- Оноре Домие , „Скулптурен бюст на Лоран Кюнен, политик, познат като „сърдитият“, 1832-35 г., глина (15 х 13 х 10 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Оноре Домие , „Скулптурен бюст на Шарл Филипон, журналист, познат като „беззъбия смеещ се“, 1832 г., глина (16.4 х 13 х 10.6 см), музей Орсе, Париж, Франция
-
- Иван Шишкин , „Ручей в брезовата гора“, 1883 г., маслени бои върху платно (105 х 153 см), Държавен руски музей, Санкт Петербург, Русия
-
- Исак Левитан , „Вечен покой“, 1894 г., маслени бои върху платно (150 х 206 см), Третяковска галерия, Москва, Русия
-
- Николай Касаткин , „Бедняци събират въглища в изоставена мина“, 1894 г., маслени бои върху платно (80.3 х 107 см), Държавен руски музей, Санкт Петербург, Русия
-
- Виктор Васнецов , „Альонушка“, 1881 г., маслени бои върху платно (221 х 173 см), Третяковска галерия, Москва, Русия
-
- Иля Репин , „Бурлаците на Волга“, 1870-73 г., маслени бои върху платно (135.5 х 281 см), Държавен руски музей, Санкт Петербург, Русия
-
- Иля Репин , „Иван Грозни убива сина си“, 1883-85 г., маслени бои върху платно (199.5 х 254 см), Третяковска галерия, Москва, Русия
-
- Иля Репин , „Запорожци пишат писмо на турския султан“, 1880-91 г., маслени бои върху платно (217 х 361 см), Държавен руски музей, Санкт Петербург, Русия
-
- Иля Репин , „Портрет на Модест Мусургски“, 1881 г., маслени бои върху платно (69 х 57 см), Третяковска галерия, Москва, Русия
-
- Адолф Менцел , „Железопрокатен завод“ (известна като „Съвременните циклопи“), 1875 г., маслени бои върху платно (158 х 254 см), Старата Национална галерия в Берлин, Германия
Източници:
Бел, Дж. Огледалото на света. Рива, С., 2009 г.
Джансън Х.У. История на изкуството, том 4. С., 2014
Добрев, Д. Изкуството. История на идеите. С., 2014
Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.
http://tphv.ru/
© Добрин Атанасов, 2015