13/2014
автор: Добрин Атанасов
Периодът на развитие на Модерното изкуство започва през втората половина на ХІХ век и продължава до 70-те години на ХХ век. Терминът е свързан с историческата епоха на модернизма. Прието е за нейно формално начало да се смята Френската буржоазна революция от 1789 г. Модерното изкуство обаче се появява век по-късно. Водещото идейно-философско течение през този междинен период е романтизмът. Той е предмодерно явление в което се извършва подготовката за прехода към модерния художествен изказ. Характерно за това време е „отприщването“ на личността и освобождаването на персоналната индивидуалност.
Като цяло модерността се характеризира с акцент върху изразяването на Аз-а. Отражение на тази тенденция в изкуството е все по-осезателната субективизация на гледната точка. Индивидуалната авторска позиция придобива все по-голямо значение. Ако за класическото изкуство отразяването на общовалидното и общозначимото са водещи, то за модерните художници много по-важен е персоналният авторски поглед върху нещата. Така, с повишаването на субективния момент позицията на автора започва да придобива водещо значение. Това се отнася както до интерпретирането на дадена тема или сюжет, така и за чисто пластичните търсения в художествената практика. Този процес постепенно довежда до ситуация на конфликт с класическите традиции. Появилото се по време на романтизма рязко противопоставяне на индивида спрямо обществото в крайна сметка изкристализира в идеен сблъсък. Вследствие на това модерното изкуство (изкуството на индивида) постепенно се отделя от официалното класическо изкуство олицетворявано от академизма.
Можем спокойно да обобщим, че класическото изкуство търси винаги общото, общозначимото, обективното, докато модерното търси единичното, частното, субективното.
Модерното изкуство започва с появата на импресионизма и включва широк спектър от художествени явления. Най-новаторските от тях се обединяват от понятието авангард. Теренът на религиозното е безвъзвратно изоставен, а художниците се опитват да се включват много по-активно в развитието на обществото. Съществува вкус към новото и към постоянна промяна на социалния ред. Тези тенденции в силна степен отразяват актуалния исторически и философски контекст.
През ХІХ век архитектурата се отделя от изобразителното изкуство. До средата на века тя се изчерпва, но тогава се ражда инженерната архитектура. Важна роля за това играе овладяването на нови за строителството материали, каквито са металът и стъклото. Всъщност, този процес стартира доста по-рано със построяването на първия метален мост „Колбриг дейл“ през 1779 г. в Англия. През ХІХ век вече имаме утвърдена тенденция. През 1851 г. за първото световно изложение в Лондон е построен „Кристал палас“ – първата сграда направена изцяло от стъкло и метал. През 1889 г. по аналогичен повод в Париж е построена Айфеловата кула.
Откриването на парната машина дава изключителен тласък на индустриалното производство. Пряко следствие от това откритие е създаването на железницата. Тя допринася изключително за културното отваряне на Европа към неевропейските култури. Възможността за по-бързо придвижване разширява обозримия хоризонт и прави света много достъпен. Това води до цялостно универсализиране на изкуството и излизане от рамките на европейското.
Ключов момент, който пряко влияе върху развитието на визуалните изкуства е откриването на фотографията. Това откритие обезсмисля усилията на художниците за илюзорно пресъздаване на действителността. Принуждава ги да насочат своите усилия в други посоки. Регистрирането на видимата реалност вече не е предмет на изследване от артистите. Те започват да търсят истинската същност на изкуството, като се впускат в безкрайни експерименти с художествената форма. Всъщност цялото модерно изкуство може да се разглежда като поредица от опити в търсене на най-добрия метод, най-чистата форма и най-дълбоката същност на изкуството. Учените наричат това „големия философски период на изкуството“. Определят го като „криза на идентичността“ в която изкуството само търси истинската си същност.
Отправна точка за тези търсения дават естетическите възгледи на немския класически философ Имануел Кант. Идеите на Кант са възприети от романтизма и дават концептуалната основа за появата на модерното изкуство.
Кант дефинира естетиката на красивото и на възвишеното, като поставя между тях отчетлива разграничителна линия. Според него, красивото се отнася до формата на предмета, в която той е ограничен. Естетиката на красивото се регулирана от вкуса. Класическото изкуство, което поставя в основата си идеализираното репрезентиране на видимата реалност стъпва именно върху нея. В същността си това изкуство е обвързано с естетическата категория „красиво“. Следователно, за да се определи нещо като красиво, то трябва да е видимо, респективно да е част от тази видима действителност.
Красивото цвете, красивата гледка или красивият предмет са все примери, свързани с битието на видимия физически свят. Красотата сама по себе си обаче е нещо отвъд него. Именно това „отвъд“ е в полето на съвсем друга естетическа категория – тази на възвишеното. Възвишеното е „без-образно“. То е абстрактно по своята същност. Ситуирано е отвъд формата, отвъд сетивата, отвъд предметния свят… Свързано е с безграничното и физически необозримото. Излиза извън ограниченията на видимата реалност и се свързва преди всичко със свободата на мисълта. Модерните художници започват да изследват неподчиненото на вкуса поле на възвишеното. Те базират творчеството си на неговата естетика, която не се вписва в представите на възпитания в духа на класическата традиция вкус. Поради това, творбите им първоначално се възприемат трудно от масовата публика.
В края на краищата, десетилетията опити на модерните художници довеждат до дематериализация и концептуализиране и на художественото произведение. Резултатът е осмисляне на философската същност на изкуството и водещото място на идеята на художника за сметка на материалните ѝ носители.
Източници:
Ангелов, В. Речник на термините по естетика. Булвес 2000, С., 2005
Бел, Дж. Огледалото на света. Нова история на изкуството. Рива, С., 2009
Дворянов, О. Концептуалната тенденция в съвременното изкуство. Веда Словена, С., 2003
Clarke, M. The Concise Oxford Dictionary of Art Terms. Oxford, 2010