Периодът на развитие на Модерното изкуство започва втората половина на ХІХ век и продължава до 70-те години на ХХ век. Включва редица явления в изкуството, най-новаторските от които се обединяват от понятието авангард.
Модерното изкуство изоставя терена на религиозното и се включва много по-активно в развитието на обществото и на самия автор. Съществува вкус към новото и към постоянна промяна на социалния ред. Повишава се субективния момент – авторството започва да придобива водещо значение. Модерността принципно се характеризира с акцент върху изразяването на Аза. Особено влияние оказват идеите на Кант, които са възприети от Романтизма и дават концептуалната основа за появата на модерното изкуство.
Кант дефинира естетиката на красивото и на възвишеното, като поставя между тях отчетлива разграничителна линия. Според него, красивото се отнася до формата на предмета, в която той е ограничен. Това е естетика, която се регулира от вкуса. Върху нея стъпва класическото изкуство, обвързано в същността си с „чувството за красиво“.
Модерното изкуство се базира на естетиката на възвишеното, което може да се определи като „без-образно“. То е отвъд формата, отвъд сетивата; свързано е с безграничното и абстрактното. Излиза извън ограниченията на видимата реалност и се свързва преди всичко със свободата на мисълта. Модерните художници започват да изследват неподчиненото на вкуса поле на възвишеното. Поради това, творбите им първоначално се възприемат трудно от масовата публика.
Романтизмът, както и реализмът в изкуството са предмодерни явления, в които се извършва подготовката за прехода към модерния художествен изказ. Този период се характеризира с отприщване на личността и освобождаване на личната индивидуалност. Появява се доста рязко противопоставяна на индивида спрямо обществото. От края на XVIII век започва разбиването на големите стилови общности. Постепенно модерното изкуство (изкуството на индивида) се отделя от официалното изкуство (академизма).
Противопоставянето на класическото изкуство е принципен момент за модерните художници. Основна разлика между модерното и класическото е че класическото търси винаги общото, общозначимото, обективното, докато модерното търси единичното, частното, субективното.
През 19 век архитектурата се отделя от изобразителното изкуство. До средата на века тя се изчерпва, но тогава се ражда инженерната архитектура. Важна роля за това играе овладяването на новите материали – метал и стъкло. В целият Модерн върви темата за връзката между технология и формата. Първият метален мост – „Колбриг дейл“ е построен 1779 г. в Англия, а през 1851 г. за първото световно изложение в Лондон е построен „Кристал Палас“ – първата сграда направена изцяло от стъкло и метал.
Друго характерно за това време е културното отваряне на Европа към неевропейските култури. Пряка връзка с това има откриването на парната машина и създаването на железницата. Възможността за по-бързо предвижване прави света много по-обозрим и достъпен. Това води до цялостно универсализиране на изкуството и излизане от рамките на европейското.
Ключов момент, който пряко влияе върху развитието на визуалните изкуства е откриването на фотографията. Това откритие обезсмисля опитите на художниците за точно пресъздаване на действителността и ги принуждава да насочат своите усилия в други посоки. Регистрирането на видимата реалност вече не е предмет на изследване от артистите. Те започват да търсят истинската същност на изкуството, като се впускат в безкрайни експерименти с художествената форма. В края на краищата, опитите им довеждат до радикално концептуализиране и дематериализация на художественото произведение.
Основни течения, свързани с модерното изкуство са: импресионизъм, постимпресионизъм, ар нуво, фовизъм, футуризъм, експресионизъм, кубизъм, конструктивизъм, абстракционизъм, дада, сюрреализъм и др.
Източници:
Ангелов, В. Речник на термините по естетика. Булвес 2000, С., 2005
Бел, Дж. Огледалото на света. Нова история на изкуството. Рива, С., 2009
Дворянов, О. Концептуалната тенденция в съвременното изкуство. Веда Словена, С., 2003
Clarke, M. The Concise Oxford Dictionary of Art Terms. Oxford, 2010
© Добрин Атанасов, 2014