автор: Добрин Атанасов

 

Терминът се въвежда през 1912 г. от Херват Валден – издател на немското списание за изкуство „Дер Щурм“ (Бурята), което е сред основните защитници на авангарда по онова време.

Експресионизмът е течение в модерното изкуство, което възниква 1905 г. в Германия. Продължава около 12-13 години. Името идва от понятието „експресия“ – изказ, израз. Като основа за своите търсения, художниците експресионисти поставят творчеството на Ван Гог. Известно влияние оказват и работите на Едварт Мунк.Последователите на това художествено течени търсят директен изказ на душевното си състояние в картините, които рисуват. Влияние върху възгледите им имат неокантианските теории на Хенрих Рикерд, според когото обект на познанието не е външният свят, а съдържанието на човешкото съзнание. Рикерд развива теорията за емпатията или „вчувстването“. Експресионистите застават зад неговото убеждение, че чувствата на художника се изразяват в предмета, който изобразяват. В този смисъл, под експресионизъм се разбира степен на повишена изказност.

Важни тук са и твърденията на Ортега и Гасет, който от своя страна казва: „Художникът сякаш е ослепял за външния свят и е насочил зеницата си навътре, по посока на вътрешните субективни пейзажи – интуитивно познание на вътрешната действителност.“

Във формален план в експресионизма се използва много силната деформация, като основен принцип. Цветът няма толкова естетически, колкото сугестивни качества. Художниците търсят изкривяване и издължаване на линиите и формите, използват неестествени, наситени цветове предимно в тъмен колорит, до крайност опростяват детайлите. Картините са освободени от разказвателност, в същото време запазват известна степен на социалност. Липсват резки контрасти и дисхармония. Силно влияние в творбите на художниците оказва увлечението по „примитивните“ култури – линия, която експресионистите „попиват“ от изкуството на Пол Гоген. Същото така, съществува позоваване както на фовистите, така и на късносредновековното германско изкуство и немския ренесанс.

Освен в живописта, експресионизмът има проявления и в графиката, където се правят дърворези. В тях се долавя много силно търсене на примитива.

За разлика от фовизма, експресионизмът е по-организиран. Има две групи художници – „Мост“ и „Синият конник“.

Група „Мост“ (Ди Брюке)  е създадена 1905 г. в Дрезден. През между 1908 и 1911 г. членовете ѝ се местят в Берлин. Съществува до 1913 г. Групата включва художниците Ернст Лудвиг Кирхнер, Карл Шмид-Ролтлуф, Ерих Хекел, Фриц Блаил, Емил Нолде, Ото Мюлер, Макс Пехщайн. Името на групата идва от съчиненията на философа Фридрих Ницше, според когото „животът на човек не е край, а мост към по-добро бъдеще“.

Групата „Синият конник“ е с по-интернационален характер. Възниква 1912 г. в Мюнхен. Основана е от Василий Кандински и Франц Марк. Името ѝ идва от алманаха за изкуство, който издават. В групата членуват също: Аугуст Маке, Паул Клее, Алексей фон Явленски, Лайънъл Файнингер. Съществува до избухването на Първата световна война. През 20-те години Георг Грос и Ото Дикс продължават посоката на работа ѝ.

Още преди войната, експресионизмът се разпространява из цяла Европа, като освен в живописта и графиката, започва да се проявява и в скулптурата. Пример за това са творбите на Вилхелм Лембрук.

Във Виена редица художници правят преход от влиянието на сецесиона към експресионизма. В тази посока работят Оскар Кокошка и Егон Шиле. Във Франция течението също има своите проявления, най осезаемо в творчеството на Жорж Руо и Марсел Громер, но като влияние може да се открие и при представителите на Парижката школа: Модилиани, Шагал, Сутин, Паскин, Кислинг, дори при Пикасо.

 

 

Източници:

Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001 г.

Турчин, В. По лабиринтом авангарда. М., 1993 г.

Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013 г.

http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10959&section_id=T027175

http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10953&section_id=T011660

http://www.moma.org/collection/details.php?theme_id=10956&section_id=T009187

 

 

 

©  Добрин Атанасов, 2014